Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.
Това е едно стихотворение на Евтим Евтимов, което много обичам. Но така и не разбрах. Дали той разрушава и изгражда наново същата любов или разрушава старата, за да изгради нова? А може би просто съм твърде уморена.