Няма такова нещо като любовта, каза ти. Няма, просто са я измислили както и религията - за да утешава и залъгва слабите. Това са големите заблуди на обществото, които то си измисля за собствено успокоение. Не си прав, казах аз, това че ти не я чувстваш, не значи, че я няма. Дефинирай ми любов, каза ти, тя е само маска за секса, но хората ги е срам да го признаят. Не, казах аз, не е така. Любовта е да усещаш другия като много по-близък и важен от останалите. Да не можеш да го замениш с друг. Това са глупости, каза ти, няма незаменими хора. Хайде, не ми пробутвай онази тъпа идея, че имаш половинка някъде, някой перфектен за теб. Един-единствен, при това. Глупости, просто минаваш на следващия. Не, казах, няма един човек, с който единствено да бихме си подхождали перфектно. Подозирам, че са поне десетина-двадесет, може би и много повече. Но доколкото светът е от няколко милиарда, а аз познавам пренебрежимо малка част от тях, вероятно няма да срещна повече от един-двама от тези през живота си. Не, усмихна се ти, не са само няколко, имаш подходяща за теб група. Горе-долу толкова интелигентни, колкото теб. И все пак те са твърде много и е все едно с кой от тях ще си. Аз се намръщих и възразих. Какво искаш в един мъж, попита ме ти. Искам да е интелигентен, да не е душевно груб, да притежава емпатия и да ми е симпатичен. Това отговаря на толкова много мъже, каза ти, какъв ти е проблемът? Не са много, казах аз, не става дума само за това колко е интелигентен един човек, а и каква е интелигентността му (исках да кажа “какъв цвят е душата му”, но реших, че няма да ме разбереш).
Не, каза ти, това е просто част от Матрицата. Религията, любовта, семейството - матрица, в която са вкарани хората. Аз се съгласих за религията, както и вероятно за някои семейства и някои видове любов. И все пак това, че ти не я чувстваш, не значи, че я няма, казах аз. За разлика от религията, която предполага обективното съществуване на бог и някакви негови дела, любовта е субективна, тя не е нещо осезаемо(особено при теб, Алекс…). Не, каза ти, това е извинението на тъпите заблудени патки, за да стоят с разни мъже, които ги използват, просто те си я внушават, защото им трябва(замислих се каква съм аз). И мъжете ги лъжат, защото така им изнася. Ти не можеш да лъжеш. Трябва да приема, че няма такова нещо, това е като да изпия червеното хапче. Попита ме дали смятам, че ти губиш нещо, невиждайки Матрицата. Да, казах аз, далтонист си. Не можеш да усещаш цял един спектър, колкото и да го смяташ за илюзорен.
И може би щях да приема това като поредната поза, ако не се бяхме заговорили и за филма Матрицата. Където, говорейки за Моника Белучи, ти каза че не струва. Дебела стара лелка, отвратително. И че жените не струват след 30 години, просто природата не ги е предвидила да са привлекателни и някой да ги иска после, то и нямало защо. Минавала им активната възраст и толкова. Природа, какво да правиш, без никакви лоши чувства си го казвал. Спокойно де, имала съм време да си наваксам дотогава (майната ти, Алекс). И че в жените те привличат телата, лицата нямали значение, ако са в рамките на нормалното. Да, казах, но лицата са уникални, а телата… за месец аз мога да кача 10 килограма, и тогава какво, това прави ли ме различен човек? Тогава, проточи ти, довиждане и така.
Каза, че ми отваряш очите. Аз се чувствах сякаш ми промиваш мозъка. Каза, че това е общ интерес. Аз се чувствах сякаш не съм в сметката. Каза много неща, които аз не приемах, но нямах как да оборя.
Накрая ме попита да ме изпратиш ли. Не, недей, възпротивих се аз, трябва да бързам за трамвая (онзи последния, който изпуснах преди половин час), а ти още не си облечен, ще бягам. Помахах захаросано, докато чаках асансьора и ти пожелах лека нощ. С онази абсурдно широката усмивка, която обикновено се измива от лицето ми от сълзите после(не и този път). Разпръснах кило лъчезарност по пода направо. Все тая, няма да ми трябва скоро. После вървях пеша до нас, опитвайки се да подредя хаоса в главата си.
Знаеш ли, Алекс, това което правим е неетично. Идеята на етиката е, че човекът трябва да ти е цел, а не средство. Каква цел съм ти аз, да му се не види? И каква цел можеш да ми бъдеш ти? (да, все още си готин и интелигентен, но всъщност не става само с това) Но ти сигурно ще кажеш, че и етиката е част от Матрицата.
И… искам си синьото хапче. С чаша ананасов сок, ако може. Искам някой да ми каже, че има любов и чувства, и всички други подобни отвлечени понятия. И искам да е мъж. Защото жените били повредени от всичкия този естроген и затова не виждали света ясно. Искам да вярвам, че по-хубавата част от света не е самозалъгване. Искам да знам.
Песен : Savage Garden - Afirmation
Alanis Morissette - Precious Illusions
Depeche Mode - World Full of Nothing
песен, песен, песен… и никоя не пасва.