Това е някаква ирония. Точно когато ми е най-притеснено заради отношенията ми с него, всички започват да ми говорят за връзки, любов и прочие. И точно когато се зарекох, че повече никакви мъже, той се появи. Мамка му, когато съм толкова крещящо сама, няма никой, а когато реша, че мъжете са загубена кауза, те внезапно започват да прииждат на малки добре организирани щурмови групи.
Алекс ме плаши. С цялото си отношение към живота. С това, че се отървава от вещи, за да не го привързват към определено място. В стаята му почти няма мебели. Само матрак и един голям хаос, главно книги. Със странното си озлобление към жените, които са били с него. Към твърде многото жени, които са били с него. С това, че няма нужда от приятели.
Някъде лъже ужасно. Само не мога да хвана къде. Спомням си когато ми описа как в Тунис конете газят в плиткото на морето и подгонват ята от фламинго. Било си преживяване да яздиш такъв кон. Аз започнах да го гледам с погледа “да ти изглеждам сякаш още вярвам в приказки?”. Няколко часа по-късно видях на снимка въпросната сцена. Добре, ятото фламинго беше на фон и спокойно можеха да са и гъски, но все пак беше тази сцена.
Понякога дори успявам да си кажа, че всичко това е глупава поза. Имам предвид, въпреки всичките цинични приказки за света и отношенията, той всъщност се държи много свестно с мен. Дава ми време сама, дава ми време и с него. Не ме побутва по онзи гадният начин. Всичко изглежда толкова естествено.
Най-странното е, че въпреки това, че ме заболява стомах от притеснение при опитите ми да мисля за него, когато сме заедно по някакво чудо не успява да ме уплаши. А по принцип доста се стряскам от хора, които ме целуват в деня, в който сме се запознали. Да, между другото, нямам илюзии за влюбеност (Въпреки че на онова парти леко самодоволно си мислех, че съм с най-хубавия мъж там. Останалите бяха образцови очилати програмисти и откачени 3D художници, но все пак…). Което само по себе си е тъжно. И се чудя дали няма да измамя него, дали няма да измамя себе си. И зная, че ако не се получи той ще ме намрази. Което ме скапва.
И не мога да повярвам в него, а имам нужда да вярвам в някого. А може би не бива.
И съм изнервена и зла. И недоспала. И се съмнявам дали все пак нямам чувства и към друг. И съм още по-изнервена и зла.
Песен: Vonda Shepard - You and Me