Това е реплика от един филм. Но днес няма да говоря за филми.
Да, става дума за Бог. Днес една колежка изрази мнението, че е дълбоко вярваща. Дотук чудесно. И че освен това била убедена в съществуването на Бог, дори когато се случвали лоши неща, тя знаела, че той ни изпитвал. Изпитвал ни дали в резултат на нещастията ще се отречем от него. Изпитвал вярата ни. Тук аз не можах да се сдържа и да не споделя, че това ми е леко безсмислен садизъм. Не, не съм ли знаела, че любовта се доказва само в трудни моменти, дори при любовта между двама души било така. Аз съм съгласна. Но не мисля, че и при отношенията между двама души трябва да се създават изкуствени пречки(когато няма такива) само , за да се докаже тази любов. Болно е да се прави така.
Аз сигурно звуча като тотална богохулница. А всъщност не съм. Те са богохулниците. Според мен богохулство е да припишеш на Бог такива низки човешки страсти. Да кажеш, че той те изпитва, за да види дали го обичаш, на практика си играе с теб като отегчена средновековна благородничка с някой от подопечните й рицари. Това е богохулство. Дори атеизмът не е толкова богохулство, доколкото той е просто отричане, а това е клевета. Между другото, аз не съм сигурна, че съм пълна атеистка. Не мога да кажа с чиста съвест, че не съм вярваща поне малко, но със сигурност не съм религиозна. В крайна сметка аз нямам доказателство, че някаква висша или необяснима сила наистина няма. Че нещо не е побутнало Големият взрив или еволюцията, или че цялата тази огромна вселена си няма някакъв вид аморфно съзнание. Или нещо такова. Просто не мога да докажа, че със сигурност не е така. Така че не изключвам тази възможност. Но мога да докажа доста добре, че повечето религиозни богове не съществуват. Че на небето няма ангели с крила, а под земята няма ад. Че жената е не е направена от реброто на мъжа, а той не е направен от кал. Разни такива неща. И за мен е абсурдно, че има хора, които все още възприемат Бог като някакъв вид лелка в детската градина - наглежда те и следи кога ще сгафиш нещо. За твое добро, разбира се. Изпитанията възпитавали духовна сила. Да, вярно е. Мога да го приема така. Но не и че тази духовна сила служи само за да доказваме преданост на Бог. И още нещо. Ако имаме един наистина всеопрощаващ и всезнаещ бог, той не би дал на човек по-голямо изпитание, отколкото може да понесе. Това е… жестоко. Той, да предположим, знае докъде стигат силите на човека, но му изпраща такива изпитания, че на съответният човек му идва в повече и си прерязва вените. Или се хвърля отнякъде, или се нагълтва с хапчета. Не за друго, защото всемогъщият Бог му е предозирал изпитанията. И, между другото, същият Бог после не го пуска и в Рая, щото онзи бил грешник. Не, съжалявам, това не е милостивият Бог. Тук някоя по-различна религия вероятно би обяснила нещо за преражданията, но това не променя особено нещата.
Ако има висша сила, не мисля, че тя би показвала мускули, разделяйки морета и удряйки хора с мълнии. Не би пращала и мана, нито пък златокрили вестители. Това е някаква полукомплексарска демонстрация на сила. Напротив, Бог би си вършил работата (какъвто и да е Големият план) без да се афишира. Ако наистина се намесва, би го правил без да се познава намесата, така сякаш това е случайно съвпадение. Затова аз по-скоро бих видяла Бог в красивите до невъзможност червени залези, отколкото в разделеното на две Червено море. Повече в ирониите на живота, отколкото в пророческите сънища. Повече в способността ми да се съмнявам в него, отколкото в тази да му се подчинявам. Каквото и да е той. Или тя. Всъщност би било доста жалко ако може да се определи в мъжки или женски род. Ако го има.
God is in the rain…