Значи, днес отивам да си платя таксата и да се запиша. Миналата седмица два пъти съм ходила да питам и и двата пъти ми казват, че срокът е до края на тази седмица, има дори обява. В касата нямам никакви проблеми, взимат ми парите любезно, без каквито и да е опашки. Обаче когато слизам в канцеларията да се записвам изведнъж(е, не съвсем изведнъж, чакам петнайсетина минути) ми обявяват, че не, свършил бил срокът. (Ок, как така е свършил, мога да си платя, но не мога да се запиша?) Не, всичките ми колеги си били платили, как така съм последна. (Ми така, последна съм. Все някой трябва да е, освен ако не претендират за неограничен брой студенти.) Ми не, този срок бил само за новоприетите магистри, предишните трябвало да платят по-рано. (Още някое безмислено правило? Тъй като имам тъмни очи, да трябва да плащам само на четни дати? И къде го пише това?) Въпреки че после ме хвана яд, точно като ми го съобщиха аз най-вече сериозно се притесних. Да му се не види, сега ще взема да си проваля магистратурата, как винаги обърквам всичко. Единият ми крак нервно трепери и ме заболява корем. Както и да е, все пак ме записаха, явно и те оцениха като прекалено да си платя таксата в срок, но да не ме запишат. Обаче секретарят г-н Мехмедов ме гледаше като че ли всеки момент ще изкоментира как страната ни е пропаднала заради такива като мен. Или поне в цялото му отношение личеше точно това. Студент да си на тоя свят.
А касата е преместена на ново място на последния етаж. И стените са изписани с различни цитати за парите. “Парите не са всичко, но ако някой твърди това, той прави всичко за пари”, “Ако някой получава пари без да работи за тях, то някой друг работи без да получава пари за това” и “Парите не правят щастието, но без тях не можеш да си щастлив”. Или нещо от сорта. Идейно е за каса:)