A Reality Refuge

Нека заглавието на ентрито не ви обърква, и аз съм потомствена софиянка.  Обаче понякога малко ме става срам от това.

Случката беше следната - една колежка беше насъбрала на Поли, една от шефките ни (всъщност идея си нямам дали Поли е точно шеф, но все тая, на някаква по-отговорна позиция е).  Поли й правела необосновани забележки. Не мога да кажа кой прав и кой не тук, не съм присъствала на сцената. Дотук добре, изконно и неотменимо право на всеки индивид е да се нерви на шефовете. Обаче после тя продължи. Какво си мислела Поли, само си избивала селските комплекси върху нея, защото е софиянка. Това ми прозвуча малко недостоверно, още повече,  че аз дори не знаех дали Поли не е от София. Ми не, не съм ли виждала каква е, как се облича. (Аз виждам, облича се съвсем нормално, леко спортно и почти мъжки, наистина, но всъщност й отива.) И като е дошла от село, защо не си стояла там. Хубаво, дошла, изучила се, сега като е свършила с ученето да се връщала на село. Аз с мъка се удържах да не зяпна. Как така заемала работното място на някой софиянец, да си ходела там при нивите.

Аз не мога да кажа, че въобще не разбирам подобно гледище в някои случаи. Ако е някой от някое забутано село, където Азис е местният тийн-идол, а той така и не може да се откаже от крилати фрази фрази от рода на “че одим ли у диското”, да, да си ходи в Недялкова Гращица. Или някой дървен философ, който много обича да обяснява колко не е прав министър-председателят, но не знае името на гореспоменатия министър-председател. Или поне си гледа козичка на балкона. Или нещо такова. Има случаи, в които и аз съм си казвала “тоя въобще кой го е пуснал от гората?”. Но някак само за определен човек, не бих стигнала дотам да твърдя, че който където е роден, там трябва да живее и в никакъв случай да не припарва до София. Ей на, какво щеше да стане ако на хан Аспарух му бяха казали “Ти да си стоиш в юртата”? Е, сигурно щяхме да сме една по-руса и синеока нация…

А самата Поли според мен е много свестен човек. И има интелигентно излъчване. Понякога се мръщи или критикува, обаче знаеш, че като ти се усмихне наистина го мисли. Малко ми е съвестно, че не я защитих, но просто бях втрещена от логиката. Пък и нали съм смешна пацифистка…

Песен на деня: Емил Димитров - Ела във София (точно с този неадекватен аранжимент е много подходяща)