От няколко дни съм болна. Вчера окончателно ми падна гласът и престанах да мога да дишам нормално, така че реших да се кротна у нас. От една страна това е чудесно - цял ден за книги и компютър, топло легло и топла супа. И най-накрая да си отспя като хората. От друга, изведнъж всичко това ми се видя крайно незначително. И така и не можах да намеря хубава песен в плейлист-а си. Тъжните ми бяха твърде депресиращи, а оптимистичните ми бяха кухи. Това в плейлиста с любими песни.
Понякога си мисля, че просто определени вируси блокират производството на серотонин в мозъка ми. Имам предвид, обикновено целият свят ми се вижда леко безсмислен, но е имало няколко случая, в които съм седяла с онзи празния поглед и съм ронила сълзи с часове без особена причина. Не, нямам психически отклонения, случва се веднъж на няколко години за около половин ден. Дори не става дума толкова за депресия, просто няма нищо което да означава нещо за мен, нищо за което да мечтая и т.н. И става много празно. Кънтящо. И колкото и да съм сигурна, че това е някаква чисто физическа реакция (някой ден ще се окаже, че е резултат на някое лекарство и ще ги осъдя на цяло състояние за нематериални щети), точно тогава това не ме утешава особено.
Както и да е, днес успявам да забележа, че е слънчево, така че вероятно депресивният период ми е минал. Остава и да започна да дишам нормално.