Пак ходих на бой с възглавници. Този път ми се видя изморително и малко безсмислено, но пък видях Или. Донесе ми огромен слънчоглед и ми показа, най-чудесното дърво в парка. Едно от онези екзотични дървета с леко възлести и усукани клони. Беше израстнало точно като естествена беседка. Промушваш се под клоните и се озоваваш под купол от листа. Някой дори беше донесъл пейка вътре. Наистина е прекрасно място за разговори.
На другия ден играхме D&D (да, играя настолна ролева игра, пък) у Ян. И всичко щеше да си е съвсем нормално, ако в един момент Ян не ми бутна един плик с правоъгълен пакет в него с репликата “Влачи”. Моментално в ума ми се загнезди съмнението, че е излязла третата книга от “Войната на Технократите” (не особено блестяща поредица, която по стечение на обстоятелствата аз ревюирам) и сега ще трябва да пиша ревю за новия брой, който ще излиза след 5 дни вероятно. И с мрачен поглед отворих плика. В него имаше Guild Wars (онлайн игра, по-добрият вариант на World of Warcraft), за която аз бях декларирала, че ми харесва много, но не мога да си я позволя освен с цената на сомалийски глад. Интелиджънс-а ми моментално падна с 5 точки. “Какво е това?” попитах аз доста глупаво, тъй като два-три надписа “Guild Wars” щяха да ми извадят очите. Гилд уорс, обясниха ми, то дори си пише. “А откъде дойде?” продължих аз брилянтния диалог. “От магазина, откъде!”, Симеон май леко се изнерви. Аз продължих да гледам невярващо и така сякаш кутията всеки момент ще ме захапе злобно за пръста. Намекнаха ми, че може и да я отворя по някое време. Отворих я. И сега си имам монахиня 9-то ниво Morwen Paperwings (така де, Monk/Elementalist). Е, имам порочния навик да ходя сама на мисии, вместо с парти, което всъщност е идеята на играта, но и така ми харесва. Мисля, че започвам да ставам геймър…
Във вторник пък за пръв път от доста време ми се събраха 13 часа работа. Сутринта бях на работа и щом свърших отидох в предишната, където правеха анкети за изборите и им трябваха още хора. Между другото, Асса-М, въпреки че са политичеки ангажирани (близки са до БСП), правят едни от най-съвестните и смислени проучвания. Което ги прави и по-трудни за провеждане, но нейсе. Върнах се полужива до нас. И си забравих паролата за ICQ-то. В смисъл, помнех от колко букви е, че е прилагателно, с коя буква започва и т.н, но самата парола напълно изчезна от главата ми. Опитах се да я възстановя, но резултатът беше само, че ми напълни пощата с писма с кодове, които нищо не правеха. Искам само да наблегна, че си влизах в пощата поне три-четрири пъти за вечерта. И на другия ден забравих и паролата за пощата си. Тогава вече реших, че окончателно полудявам. Всъщност просто блокирам много успешно, когато се уплаша, че може да блокирам. Забравих паролата си в момента, в който си помислих колко ще е лошо ако случайно съм я забравила. Особен вид хипохондрия.
В сряда пък направих първото си ламерско AMV. Става дума за монтирани кадри от филм (най-вече аниме), озвучени от песен. Гибли каза, че като за първо AMV е близко до гениално. Симеон каза, че филмът е грозен, песента не го кефи, но самото AMV ставало. Е, и това е комплимент… да речем.
А в петък ходихме организирано на боулинг от фирмата. Открих още нещо, в което ужасно не ме бива. Крайно време е да почна да откривам нещата, в които ужасно ме бива, мисля си…
А днес имам среща на класа. Чувствам се грозна. Мамка му, кога ще разкарам гимназиалните комплекси?