A Reality Refuge

Всичко, от което се нуждая в момента, е боза и безболезнено зъболечение. За съжаление и двете са невъзможни. В познатите ми денонощни продават бира, кола, ракия, мерло, етър и съмнително енергийни напитки, но не и боза. А дори и да имаше, вече няма боза като едновремешната. Сегашната в най-добрия случай само отказва да ферментира ако я забравиш на прозореца в рекордно горещ през последните сто години юлски ден. В по-лошия е на фирма “Явор - М” и мирише на нефтопродукт. Всъщност съм далеч от това да обвинявам гореспомената фирма в това, че забъркват бозата си с нефт. Мисля, че просто са купили тръбите за производствената си линия на старо от някоя рафинерия. Между другото, това само показва колко кофти аскет съм. Нормалните аскети карат на хляб и вода. По-изтънчените преживяват с хляб и вино. А на мен ми трябват франзела и боза. Ми селско е някак. Или поне радомирско. И малко френско, но бозата се набива повече на очи, отколкото франзелата.

И ме боли зъб. Натрапчиво и дълбаещо челюстта. Обаче не искам да ходя на зъболекар. От една страна ме е страх до абсурдност, оказах се резистентна към де каквато химия имаше, включително арсен и упойка. На зъболекарския стол посинявам от притеснение съвсем буквално. От друга, нямам нито пари, нито здравни осигуровки. Много е жалко, чувствам се като абсолютен декадент. Най-вероятно няма да остана така, но започнах да умувам над драмата на човек без пари и осигуровки и със зъб, който заплашва да му докара възпаление на мозъка. Или пък със здравни осигуровки, но имащ наглостта да си развали трети зъб за година. Чудя се как ли един такъв човек обикаля около зъболекарските кабинети като гладно куче, та дано някоя сестра евентуално се смили над него.  Дикенсова трагедия просто.

Край, отивам да се натъпча с аналгин. Няма вкус на боза, но пък има други положителни страни.