Това е краткият ми разказ по третото предизвикателство от блога на Волкос. Имах намерение да пиша нещо съвсем различно по него, но се получи това. Колкото, толкова:)
Чух шум на криле. Обърнах се и видях нещо приличащо голямо тръстиково кану с криле отстрани. Странното летателно средство кацна до мен.
Затичах се към мъжа, който слезе от него.
-Как мина? - попитах аз, едва сдържайки гласа си да не затрепери. - Успя ли да ги убедиш?
Той наведе глава.
-Не. - замръзнах. Той вдигна поглед и ме погледна право в очите. - Не се наложи. Те направо ми предложиха длъжността заедно с чисто нова островърха шапка.
Устните му се разтегнаха отначало в плаха усмивка, а после се заля в смях, вдигайки ме във въздуха.
-Е, как ти се струва най-новият кралски магьосник? - попита той, когато ме свали.
-Те нищо ли не заподозряха?
-Мне, по едно време моторът се задави и започна да пуши, но аз обясних, че освен магията за летене е трябвало да приложа и магия за облаци за да не падне летящият кораб. Половината благородници ме загледаха като че ли съм някакво божество. Набрах точки и от това, че за крилете съм ползвал пера от малък феникс…
Аз се разхилих. Лично бях боядисала кокошата перушина в ярко цикламено, за да е по-впечатляваща, но не предполагах той ще изнаглее чак толкова.
-Имаше няколко шарлатани, няколко със слаби способности и един доста силен пирокинетик. Обаче доколкото той само палеше разни неща, а аз накарах лодка да полети, решиха да вземат мен. А ти - той ме плясна по гърба. - си новата гадателка на херцога.
-Аз? Майтапиш се, нали?
-Обясних, че ако не си била ти, никога нямало да уцеля точното време за магията, но благодарение на хороскопа ти съм усп…
-Аз дори не знам всичките 28 зодии, бе! - гледах го наполовина вбесено, наполовина уплашено. - Няма начин да ги заблудя и за седмица.
-Можеш, след като аз успях. - лицето му внезапно беше станало мрачно и издължено - Аз не мога сам. Трябва някой да казва, че боговете ще се разсърдят на заповедите, които противоречат на законите Нютон. Или че денят не е подходящ, когато изгори някое уплътнение. Да обяснява на идиотите, че проклетият атомен реактор е прокълнат, та да не се доближиват до него. Да набеди гадната лъчева болест за провидение. И двамата не можем сами…- гласът му изтъня от емоциите, напиращи в него.
-Съзнаваш ли какво ще стане, ако открият, че магиите ни са просто машини?- горчиво попитах аз.
-И двамата отдавна сме наясно, но това не ни спря, нали? -възрази той. - Много добре знам, присъствах на последното горене на технолози. Един нещастник си беше сложил огнеупорен костюм, затова го дообесиха. Но след като толкова шарлатани успяха, не виждам причина, която да ни спре.
-Шарлатаните нямат какво да крият, освен глупостта си. Ние трябва да крием много повече.
Аз се замислих.
-Но тук все едно вече ме надушиха, когато направих онзи повдигателен механизъм от макари за строежа на мелницата. Местният инспектор по духовната чистота не ме поздравява, а градският магьосник се опита да ми пробута заклинание за пречистване… Така че щом трябва, ще науча проклетите зодии! - заключих аз.
Качих се в смешния двумоторен самолет и оправих нелепото оперение на крилете. Моторът изхъхри, а после се включи, а аз се заех да настройвам озвучителната система за мистични звуци, за да не ни хванат. Както толкова пъти преди и толкова пъти после.