A Reality Refuge

Събота вечер. Времето на срещите. Можеш да я употребиш напълно и докрай, тъй като и денят преди, и денят след нея са почивни. Вечерта, когато имаш време, нали, а не се разкъсваш между тичане от работа и бързане да си легнеш рано, за да не си парцал на другия ден. Но пък аз все по-рядко влизам в нечии съботни планове.

Така че след като почти доброволно сложих някакъв ред в стаята си, реших, че ще изляза поне за малко. Ам… до супермаркета. Все е нещо. Пък.  Усетих, че нещо не е наред след като започнах да гледам алчно една раница във формата на плюшено мече и пет-шест вида сладки неща . А когато изпитах необяснимо желание да си взема и пакет бамбукови шишчета (бамбукови шишчета, да му се не види, аз дори не съм сигурна как точно се ползват), се убедих, че има нещо много сбъркано. И че трябва да се осъзная, просто не мога да си позволя да компенсирам емоциите с покупки, това да не ми е американски филм. И въобще, хайде сега, малко повече оптимизъм трябва. Ще си взема пакет кроасани, ще отида при НДК, ще гледам фонтаните и ще се радвам на хляба, зрелищата и свободното време. Оказа се, че фонтаните не работят. Когато не е писано, просто не е. Вятърът подигравателно изсвири. За капак блокът срещу нас закриваше фойерверките, пуснати вероятно по повод годишнината от девети септември. А аз толкова обичам фойерверки, дори да ги пускат по някакви сбъркани поводи. Искам си пламтящото небе.

Песен на деня: Vonda Shepard - Alone Again, Naturally  (или Комунисти, Комсомолци за запалените по този аспект на деня)