A Reality Refuge

“Уайърлес нетуъркс авейлъбъл”, обяви лаптопът. Той постоянно си вика така, та не му обръщам много внимание. И реших за майтапа да натисна “кънект”. И то взе че се конектна. И аз като един от последните хора без нет у дома се почувствах виртуално окрилена. В смисъл, наясно съм, че използвам полунезаконно интернет достъп за около час, но е много хубаво без да ти крещят геймърчета отстрани и някой непрекъснато да ти рита стола. Най-странното е, че твърди, че съм в нета от 2 дни и 6 часа… Аз защо висях вчера до среднощ в оня клуб, ако съм си имала нет у нас? Без да знам, при това… Ама пък сега съм щастлива. Като прасе в кал, нали.