Нещо, което бях забравила, че съм писала. И все пак си остава вярно и сега, макар и не конкретно за някого, както тогава.
Има строшени стъкла по пода. Окъсани тапети на стените. И ти
някъде между това. С това пречупено изражение и с нещо
отдавна скъсало се в теб. Невиждащият ти поглед, опитващ се
да избегне моя. Защото сам знаеш, че отиде твърде далеч.
Крещя, прескачайки от отчаяние в безсилен гняв и от
съжаление в цинична безнадеждност. Запращаше на пода всичко
чупливо. Каза ми всичко, което болеше. А после изведнъж
спря. И стоеше там с онзи жалък вид, болезнен дори за
гледане. Пропаднал и изгубен. Деградирал. Сякаш прочете
мислите ми. Без да вдигаш глава ме попита защо, дяволите ме
взели, се занимавам с такива като теб.
Не разбираш, нали? А на мен не ми е нужно да разбирам. Аз
знам. Че всъщност не си това. Че те е грижа и те боли. Че
всъщност си мил, обаятелен и дори малко алтруистичен. Че
можеш да постигнеш почти всичко, което решиш. Стига да се
чувстваше достатъчно силен за това. Просто не си създаден
за да бъдеш долно, затъпяло и озлобено същество. Да, каза
ти горчиво, но точно това се получава, нали? Долно,
затъпяло и озлобено същество, колко добре казано. Побутнах
стъклата с крак настрани и седнах на освободеното място. От
босото ми стъпало се отцедиха няколко капки кръв. Аз
притиснах неравната драскотина с длан. Ти кървиш, казах аз.
Просто кървиш някъде дълбоко в себе си. Затова всичко
изглежда толкова грозно. Заради кръвта и раните, които
загниват. А ако вместо рани имаше здрава плът, щеше да си
толкова красив. Защото аз знам как изглеждаш, когато не си
наранен. Когато си просто това, което трябва да бъдеш. Как
ще изглеждаш, когато раните ти зарастнат. Най-накрая ти ме
погледна. Попита ме дали тогава ще имаш белези като моите.
Не знам, промълвих аз, но те избледняват. И не болят. Освен
понякога, когато видя кръв, просто някакво проклето дежа
ву.
Ти се изправи малко непохватно и ми подаде ръка. Кимна към
крака ми и каза, че май е крайно време да намерим някаква
превръзка. Крайно време е, съгласих се. Да си превържем раните