На деня, имам предвид.
В смисъл, той си започна умерено в работата, където имаше една база данни като аз да съм я измисляла. Обаче каквото можах да напраявя от нея, го направих. Ся, няма да се оплаквам.
После имах среща с Гибли в 6 на НДК. Около 6 се стоварих с рейса на Хемус и реших да си хвана някакъв транспорт до НДК за по-бързо. Да бе. Успях да изпусна два рейса и един трамвай на косъм. Законът на Мърфи в действие. Когато чакаш на дясната спирка, превозното средство идва на лявата, а когато се затичаш към нея (и го изпуснеш зрелищно) идва и онова на предишната спирка (което също изпускаш зрелищно). За капак някъде между тичането една кола спря услужливо до мен, за да може жената до шофьора да ме нарече “патка”. Ма не, ревеше ми се, сериозно.
Накрая с третия рейс се добрах до НДК. После с Гибли ядохме много сладолед, минахме през Лили, където налетяхме на Лина, която ни демонстрира как може да се ползва лаптоп за мр3 плейър и накрая аз завлякох Гиб до гейм центъра при хотел Рила. Там се стреляхме, състезавахме се с мотори и други подобни безсмислени, но пък много отпускащи душата дейности. На мен лично най-много ми харесва нещото, наречено, мисля, Dance Revolution. Имаше нещо такова в “Уасаби”. Общо-взето танцувалният вариант на караокето. Пускат някоя весела песничка, отпред има един екран, на който се реят разни стрелки, а на пода - няколко плочи. В зависимост от това какво върви на екрана в такт с музиката трябва да се стъпва на различните плочи пред, зад или около теб. Ок, може и да звучи леко глупаво, но е много забавно. И освен това степ аеробиката пасти да яде в сравнение с него. И дори мислех, че надобряваме, докато не видях онзи младеж. Беше едно 16-17 годишно момче, което играеше на най-трудното ниво и така и не пропусна движение за цялата песен. Горната част на тялото му беше напълно неподвижна, а краката му правеха невероятни светкавични подскоци, сновейки между плочите. Не, трябва да се види. Малко се комплексирах. Но всъщност няма за какво, той просто беше извънземен…
После с Гибли погледахме фонтаните и отидохме за малко в Макдоналдс, прегладнява се от толкова подскачане. Там седнахме на обичайната маса до онзи плакат на който Мик Джагър изглежда много млад и наивен. А после аз й казах Онова Абсурдното Дето Ме Тревожеше От Няколко Седмици. Тя се разсмя, аз също. Всъщност толкова имах нужда да го кажа на някого. После тя ме посъветва, че Пресните Зеленчуци Винаги Са Изход. А Мик ни гледаше все така благо. Накрая някакво преминаващо момче ми връчи знаменце, а ние двете решихме, че ще си правим вещерско сборище, поне ако не трябва да си мия косата тогава. Освен това открих една позабравена част от младежките си години. Така де, Ян я е открил, но скоро ще я взема и аз.
Да, ок, знам, няма логика, това е защото пропускам дребните 98% от разговора, но трябва да се пести място. Или нещо такова. Лека нощ.
P.S. Не, не съм пила.