A Reality Refuge

В неделя бях на представянето на новото (пък май всъщност и първото) DVD на група Балканджи в О!Шипка. Групата прави една доста интересна смесица между фолклор и рок, да не кажа направо метъл. Честно казано, принципно като чуя фолклор бягам надалеч, защото го свързвам или с читалищна дейност от социалистическия период, или с поп-фолк (макар да ми е ясно, че той има толкова общо с фолклора колкото електрически стол с нормален такъв). Както и да е, бих казала, че това, което правят Балканджи е правилният начин да се свири фолклорна музика. Не е нито сляпо копиране на народни песни, нито е някакво самоцелно модернизиране. Имат си една приятна, специфична само за тях атмосфера. Е, в интерес на истината, са малко по-буйни (разбирай шумни и ударни), отколкото аз съм свикнала.

Все едно, нека си кажа и за моето първо впечатление от ходене на концерт на група в клуб. Значи, в първия момент усетих едно неволно, но пък силно желание да отида набия онова момче с барабаните, защото при всеки от първите му десетина удари с палките, имах чувството, че костите ми се разтракват и после пак си застават по местата. По-късно реших, че след като свърша с него може да мина и през по-активния китарист, който обръщаше сърцето ми навън с хастара с част от мелодията. След една песен реших, че те не са виновни, това им е работата. А след още една вече не ми правеше впечатление. Накрая дори припявах на една песен. Това защото припевът беше “ла-ла, ла-ла-ла, ла-ла”, не за друго. Както и да е де, започнах да свиквам с тон колоните, не е толкова страшно. Имаше нещо много приятно в атмосферата на цялото събитие, сякаш всички се познаваха един друг и се поздравяваха (е, това правеше мен леко неадекватна там, но…). Преди началото на концерта един от охраната ми направи голям комплимент - поиска ми лична карта. После обаче поиска лична карта и на един от членовете на групата, явно много недовиждаше, но не върви такъв мъж-планина, пък с очила, нали… И до мен седя едно от най-красивите момичета в тази половина на София. Не знам в коя точно половина, но която и да е, момичето беше адски красиво. Сега като се замисля е малко плашещо, че ми правят впечатление хубави жени, а не мъже…

Както и да е, беше запомняща се вечер:)