Мдам, после градът спря. Имаше само дъжд и светкавици. Беше дори красиво, само да го нямаше онзи пронизващ вятър. Минавах победоносно край отминалите ме купчини лед..:) Както и да е прибрах се у нас, после не помня, май се проснах директно на леглото в момента в който разкарах всичко мокро от себе си.
На другия ден беше рожденния ден на Рол и Драгън. За пръв път от доста време ми беше съвестно за Драгън. Обикновено предпочитам да карам на идеята “квото и да е, заслужил си го е” заради неговите изказвания от миналото за мен, а и не само. Обаче почти всички бяхме забравили да му честитим рождения ден на самата дата, той седеше някъде в периферията и всъщност се държеше съвсем човешки. Може би пък не си го е заслужил. Това ще ме държи само до следващия път, в който той изстреля някоя духовита реплика, способна да изчерви и тираджия, разбира се…
После Рол танцува. Пак. И пак по същия неподвластен на гравитацията начин, и правейки страстни двойки/тройки/четворки с който му попадне пред погледа. Попрекали с бой-групите, но в крайна сметка, можеше да прекали с далче по-лоши неща:) Мдам, както бяхме написали на картичката “Ти нали си знаеш… колко те обичаме, диване такова!”… Той изглеждаше точно така - диване, но пък любимото ни диване.
По някое време Елейн ми се обиди, след като аз отказах да танцувам като нагледен пример за неритмичност, но пък после май й мина.
Оказа се, че и двамата с Волкос харесваме More than words на Extreme и аз внезапно се почувствах много щастлива от това.
В неделя се видях с Борис и Катя. Борис заминава в средата на месеца за Горна Оряховица да учи за пилот. От една страна се радвам за него, това винаги е било мечтата му, от друга ми е тъжно, че няма да се виждаме сума ти време. Затова мисля, че е време да напиша малко повече за него…