Доста време се чудех откъде са стиховете в темата на блога ми. Онова червеничкото между цветята отгоре, с други думи. Оказаха се от някаква стара песен - Shattered Dreams
So much for your promises
They died the day you let me go
Caught up in a web of lies
But it was just too late to know
I thought it was you
Who would stand by my side
And now you’ve given me, given me
Nothing but shattered dreams, shattered dreams,
Feel like I could run away, run away
From this empty heart
You said you’d die for me
Wake up to reality
And found the future not so bright
I dreamt the impossible
That maybe things could work out right
I thought it was you
Who would do me no wrong
From this empty heart
I thought it was you who said you’d die for love
Oh no no no - you said you’d die for me
Oh oh, oh oh, die for me
So much for your promises
А днес съм изправена пред дилемата дали да се меся нахално в чужда връзка или да си мълча малодушно, докато в крайна сметка истината не излезе наяве и те не се изпобият сами… Май ще мълча малодушно. Така е редно. Обаче дали е по-малко лошото? Още повече, че на единия човек донякъде и го дължа. И знам, че предпочита горчива истина пред лъжи. Поне така твърди, макар аз да не вярвам докрай. Ок, просто ще почакам, горчивата истина няма да избяга, може пък да няма нужда аз да я влача за косата. Не искам да влизам в ролята на агента-доносник, това пък го дължа на другия. Уф, твърде много ми станаха дълговете…
Мда задълженията трябва да се уважават. Никак не ти завиждам за ситуацията, в кяото си. А и да си призная честно на твое място бих направил същото и съм правил същото. по-добре да не се намесваш, зщаото винаги вестносците са виновни.
Comment by Асен — 12.07.2006 @ 16:11
Ех… Наскоро една позната ми каза нещо, с което всъщност не съм съвсем съгласен - а всъщност имам чувството, че и тя не го мисли съвсем - “да, това е лошото на това да имаш много приятели - много близки приятели”. Е, нямаше предвид точно такава ситуация, но идеята е близка; и все пак не смятам, че е точно така.
Да, това да допускаш хора до себе си в един момент, освен всичко останало, води и задължения - и това всъщност е хубаво нещо, макар и на моменти да те поставя пред нуждата да избираш между варианти, които… които… май малко като с не много добре приготвената джуджешка бира - не е като да е лоша, защото все пак си е *джуджешка* бира, но… просто не е добра :> Но пък - дори и вътре в себе си да не успееш да намериш “най-правилното” решение, “най-правилното” действие (а Лукяненко си е казал, че истините винаги са поне две), все пак - все пак, ако това са хора, които си е заслужавало да допуснеш близко до себе си (а защо ли ми се струва, че в този случай може и да е така), няма как да направиш напълно погрешен избор - каквото и да направиш, както и да се отрази то на теб и на света около теб, те поне донякъде ще могат да те разберат - ако го поискат :)
Comment by Петър — 12.07.2006 @ 17:06
И, да, обещавам - някой ден ще се науча да говоря с прости изречения! Но… явно няма да бъде днес :>
Comment by Петър — 12.07.2006 @ 17:06
@Асен - Май така ще направя. Поне докато не ножът не опре в кокала и истината не стане наложителна.
@Петър - А аз толкова добре те разбирам, дори и със сложни изречения:) И, не го бях поглеждала от тази страна, но това, което каза за изборите е адски вярно. Благодаря:)
Comment by Мorwen — 12.07.2006 @ 19:21