Ми не, няма да говоря за световното първенство пък. Знам, че всички говорят за това, гледат мачовете социално и прочие. Обаче мен не ме влече достатъчно. Съжалявам.
Всъщност днес имаше срещата за да се играе футбол и фризби в парка. След епичен преход, който по мое мнение ни отведе някъде в провинцията, достигнахме някакво игрище. Там момчетата се разритаха, а аз и Ланис си подхвърляхме фризбито. Малко по-късно дойдоха Марфа и Ники (с едва час и половина закъснение) и заедно с Русинов, който се отказа от футбола и случайно намерената от нас Ан-Мари на 4 години и 11 месеца (после я върнахме на родителите й, спокойно) заформихме една доста странна игра на фризби. От своя страна момчетата се смесиха с някакви новодошли, които имаха плашещо опитен вид, един дори беше с кори на коленете. Онези май ги биха с 2-3 гола разлика, но пък ние с Марфа си викахме с удоволствие. Марфа сигурно е единственият човек заедно с когото мога да скандирам последователно “вратаря, вратаря”, “вратата”, “гредата” и “Емо шампион” без да се чувствам много глупаво. Симеон се намръщи, тъй като по някое време решиха да го махнат от отбора като най-неопитен, но поне беше в края. Знам ли, всъщност бях доста негативно настроена към събитието, отидох само заради Марфа и Краси, но в края на краищата общо взето ми хареса.
Е, още в самото начало успях да падна с колелото на Жоро. За пръв път от 12 годишна възраст падам от колело. При това без въобще да схвана как. И дори май се превъртях зрелищно. В първия момент реших, че зрелищното ми превъртане ме е спасило, тъй като не чувствах нищо. После видях, че имам значително по-малко кожа от нормалното по лакътя. А след това решиха, че трябвало да ме измият и вече чувствах много. Всъщност ми е съвестно, че докато Краси ме поливаше с вода, аз му повторих няколко пъти, че го мразя. Е, поне не беше много членоразделно, а и той май не го взе насериозно, само това оставаше.
А снощи реших, че най-накрая ще си преместя файловете от единия компютър (така де, според мен това по-скоро е нещо средно между пишеща машина и калкулатор, аз за това и го ползвам) на другия. И открих, че имам шест започнати, но недовършени разказа. Някои отпреди две години. Единият дори не знам как съм искала да го завърша, ако въобще някога съм знаела. Започва с описание на Сант - богът на бурите по време на пълнолуние. Които не били особено чести и затова той не бил особено важен бог, нали. Някой да има идея за после?:) Плашещото, което открих беше, че четири от останалите пет са замислени да завършат със смърт (макар в един това да е полу-хепиендът). Сега като се замисля, от 7-8, които съм писала два завършват със смърт. А един пък започва с нея. Нещо статистиката върви на зле…
За футбола, болката, думите и разказите.
От фуртбол аз самият никога не съм отбирал кой знае колко много затова го гледам само ако има приятна компания за това.
Вчера вече ми беше зададен въпроса дали като използвам такива точно думи с такава сила на гласа ми става по-леко.,… и аз се засрамих. Не че не ме болеше от пчелата отрова, не че и сега не ме боли от днешните ужилвания, но… някакси се засрамих защото съм загубил контрол над езика си.
А за разказите…. тези от моите, които трябва да завършват със смърт така и не са завършени и надали ще ги завърша. Поне не и докато самата идея за смъртта вътре не е съвсем оправдана в мислите ми.
Така че измисли си разказ, който не завършва със смърт и довърши него. И после още един и така докато някой ден не се върнеш към недовършените и не им направиш подобаващи завършеци.
Comment by Асен — 09.07.2006 @ 22:50
Не знам, всъщност може би просто имам нужда да изкарам смъртта вън от себе си… и затова е по-добре да ги напиша така. Но наистина сега съм се замислила за един, който да е просто пародия и да няма грам смърт вътре. Да видим кога ще го завърша…
Comment by Мorwen — 09.07.2006 @ 22:56