Ми не, няма да говоря за световното първенство пък. Знам, че всички говорят за това, гледат мачовете социално и прочие. Обаче мен не ме влече достатъчно. Съжалявам.
Всъщност днес имаше срещата за да се играе футбол и фризби в парка. След епичен преход, който по мое мнение ни отведе някъде в провинцията, достигнахме някакво игрище. Там момчетата се разритаха, а аз и Ланис си подхвърляхме фризбито. Малко по-късно дойдоха Марфа и Ники (с едва час и половина закъснение) и заедно с Русинов, който се отказа от футбола и случайно намерената от нас Ан-Мари на 4 години и 11 месеца (после я върнахме на родителите й, спокойно) заформихме една доста странна игра на фризби. От своя страна момчетата се смесиха с някакви новодошли, които имаха плашещо опитен вид, един дори беше с кори на коленете. Онези май ги биха с 2-3 гола разлика, но пък ние с Марфа си викахме с удоволствие. Марфа сигурно е единственият човек заедно с когото мога да скандирам последователно “вратаря, вратаря”, “вратата”, “гредата” и “Емо шампион” без да се чувствам много глупаво. Симеон се намръщи, тъй като по някое време решиха да го махнат от отбора като най-неопитен, но поне беше в края. Знам ли, всъщност бях доста негативно настроена към събитието, отидох само заради Марфа и Краси, но в края на краищата общо взето ми хареса.
Е, още в самото начало успях да падна с колелото на Жоро. За пръв път от 12 годишна възраст падам от колело. При това без въобще да схвана как. И дори май се превъртях зрелищно. В първия момент реших, че зрелищното ми превъртане ме е спасило, тъй като не чувствах нищо. После видях, че имам значително по-малко кожа от нормалното по лакътя. А след това решиха, че трябвало да ме измият и вече чувствах много. Всъщност ми е съвестно, че докато Краси ме поливаше с вода, аз му повторих няколко пъти, че го мразя. Е, поне не беше много членоразделно, а и той май не го взе насериозно, само това оставаше.
А снощи реших, че най-накрая ще си преместя файловете от единия компютър (така де, според мен това по-скоро е нещо средно между пишеща машина и калкулатор, аз за това и го ползвам) на другия. И открих, че имам шест започнати, но недовършени разказа. Някои отпреди две години. Единият дори не знам как съм искала да го завърша, ако въобще някога съм знаела. Започва с описание на Сант - богът на бурите по време на пълнолуние. Които не били особено чести и затова той не бил особено важен бог, нали. Някой да има идея за после?:) Плашещото, което открих беше, че четири от останалите пет са замислени да завършат със смърт (макар в един това да е полу-хепиендът). Сега като се замисля, от 7-8, които съм писала два завършват със смърт. А един пък започва с нея. Нещо статистиката върви на зле…