Изгорях. Мисля, че и слънчасах, главата ми се пръска. Освен това за пръв път от години се стреснах от светкавици, по принцип ги обичам. Къде ми е прозакът?
За сметка на това взех подаръка за рождения ден на Симеон и с Лили минахме през Елейн да й честитим нейния. Някак много жал ми стана, да е принудена да учи затворена и на рождения си ден, а и ни се зарадва като удавник на островче с палмичка. Някой да ми се зарадва. После минахме през Ян и Гибли, на които аз се зарадвах.
………
А вън заваля ужасен град. Нямам чадър. Не мога да си тръгна от глупавия интернет клуб. Вика ми се и ми се плаче, но няма на кой. Нещо не е наред. Нещо въобще не е наред.Не искам да стоя тук, мамка му, за пръв път изпитвам клаустрофобия, обаче мразя да съм принудително затворена някъде. Просто ще си тръгна. В крайна сметка, какво толкова може да ми направи малко град? Вече ми е зле, не може да стане много по-лошо. Дори не мога да кажа защо се подлагам на това. Когато пристигна у нас ще съм мокра, с пареща кожа и ревяща от болки в главата и раменете, вероятно. Защо? Какъв е смисълът? Как успявам винаги да си объркам живота като се започне с дребните неща и се свърши с генералната му цялост?
Песен: Alanis Morissette - Ironic
Не се притеснявай, това си е съвсем нормална реакция. На същия този дъжд аз бях абсолютно убедена, че Армагедон е дошъл и щях да умра от ужас. Наистина беше доста страшно.
Надявам се, че си се прибрала и всичко е било наред след това *hug*
Comment by Illi — 02.07.2006 @ 10:42
и какво стана?
Comment by cx — 03.07.2006 @ 0:01
Take it easy, girl ;)
Не, сериозно. Струва ми се, че обръщаш прекалено много внимание на маловажни неща.
Преди месец ми се наложи да се прибирам пеша. Валеше и беше студено. Аз бях с джапанки. Нямах ни пари, ни телефон в себе си, само една дебитна карта, чиито код не знаех. И един билет за трамвай.
Много ме беше яд на картата и собственика й, на дрехите ми, че са без джобове, та не мога да си нося важните неща, на дъжда, на избора ми на обувки в тоя ден, на трамвайната спирка, че е на майната си, на който е изкъртил плочките от тротоарите и пр., и пр.
Ама си поджапах 2-3 километра, като няколко пъти спирах, че ми затъваха кое? джапанките, ахах :D в разни калища, взех си трамвая със спасителния билет, а пък в него се сетих за номера на картата (бях подочула веднъж какъв е, а имам добра памет).
Прибрах се, изкъпах се с гореща вода и забравих всичко. Освен поуката - да си купувам дрехи с джобове.
Каква притча само, остана единствено послание да отправя, ахаха :) Ок, ето: Всяко премеждие те учи на нещо полезно.Което ще рече, че премеждията са хубаво нещо :) Позитивизъм малко бре.
Comment by Ying — 03.07.2006 @ 14:42
Благодаря, Ying :) Освестих се след като се понаспах и забелязах колко нелогично съм писала, все пак:) И си права, и за премеждията, и за джобовете:)
Comment by Мorwen — 03.07.2006 @ 17:35