Добре де, какво му става на целия свят? Защо половината хора не осъзнават, че останалат половина просто не желае да се занимава с тях? Не желае да знае от каква музика изпадат в душевно изпразване като я увеличат докрай, не желае да знае кой точно ги е убил на поредната пуцалка и какво точно ще направят те с него и роднините му от женски пол, или пък колко неземно смешно нещо са казали на продавачката в бакалията на долната улица? Нямам предвид близките ми приятели, тях мога да ги слушам да разсъждават и върху степента на зеленост на доматите в близкото Фантастико. Е, поне известно време. Обаче някакви напълно непознати считат, че са в правото си да заемат целия звуков фон, с произвежданите от тях глупости.
Започна се с това, че квартирантите на баба ми от партера имаха вихрен купон, който нищо не можеше да спре. Половината репертоар беше от музикалната помия, наречена чалга, при това от откровено по-мръсната й част. Чуваше се чак до нас, а ние сме на третия етаж. След като баща ми им правеше забележка, те намаляваха за по десетина минути и после пак същото. Какво като си му говорил, то мозъкът му явно се е спихнал от децибелите и не задържа много… И така докато в пет сутринта не дойде полиция. Е, предполагам, че след това ще бъдат изгонени, но не е в това идеята.
В интернет клуба, в който аз се опитвам да чета нещо, няква висша мозъчна дейност да развивам и т.н., куп запалени геймърчета си викат, обяснявайки на седящото през два компютъра “копеле” (вероятно човекът си е съвсем законно роден, но те така твърдят) да дойде да го спасява, щото майката му се е..ла (подозирам, че и майка му е достолепна жена, която не прави такива неща, но пака казвам, той така твърди). Служителката на клуба, стояща в стаята дава своя принос като с някакъв гологлав тип провеждат емоционален разговор, съпроводен с взривове смях.
В службата от време на време колежката Роси проявява дразнещото схващане, че ако каже нещо с максимално силен глас, то няма да звучи глупаво. А то просто звучи много силно.
Винаги са ми били странни и хората, които застават по средата на автобуса и заставят целия рейс да ги слуша. Да оставим това, че било невъзпитано. Но как можеш да се чувстваш комфортно да размахваш личния си живот като … прани гащи на дръжка на знаме?
Та така. Открих, че Rescue me на Bell Book & Candle заглушава доста успешно по-тихите шумове. Искам тишина. Искам да си чувам мислите. Някой ден ще бъде тихо. И аз най-накарая ще успея да се разбера със себе си.
Песен на деня: Bell Book & Candle - Rescue me