Бях го озаглавила “Кино, среднощно фризби и малко средновековие”, но дава бъг при прекалено дългите заглавия…
Събота.
Кино, Шифърът на Леонардо. Филмът не е лош, доколкото просто в него са налети твърде много пари за да може да бъде лош. Но не е събитието на месеца, всъщност никакво събитие не е. За мен е среден клас трилър с доста незабележими персонажи. И великият замисъл, заради който църквата го е анатемосала е интересен, но нито е от вчера, нито пък е чак толкова страшен. Всъщност за мен филмът дори имаше правоверен религиозен привкус, може и да са го добавили за да е политически коректен…
После отидохме в Макдоналдс (ок, срамно си е, но пък е удобно), където връчихме на Ян и Гибли едно издание на Факшънс - експанжъна на Гилд Уорс. Ей така, “по повод повода”, както Рол беше написал на картичката. По принцип Рол има извратени виждания за подаръците, които около Коледа се превръщат в природно бедствие, но точно за този случай беше абсолютно прав. Имам предвид, подаръкът беше смислен, хората бяха правилните и поводът беше точният. Т.е липсата му. Мисля, че точно тогава аз бях щастлива поне колкото Гибли и Ян, а и не само аз.
После отидох с Елейн и Краси към Археологическия, където имаше “Нощ на музеите”. За съжаление имаше огромна опашка и можах да вляза само благодарение на едно недоразумение (видях Дил, който се занимаваше с организацията, поздравих го, а той просто ме дръпна вътре), но трябваше да излизам бързо, за да не зарязвам останалите двама. Накрая все пак няколко човека в средновековни костюми и шотландец с гайда излязоха навън, така че видяхаме нещо. После ходихме да хапнем в една пицария, където предлагаха и пица със сметана, череши, ябълки и т.н, мисля следващия път да я опитам. По пътя се снимахме яхнали лъва при вечния огън, какво да се прави, детска радост, но пък искрена. Накрая с Лили и Пенчев мятахме фризби в градинката пред НДК (аз със събути обувки, тъй като ме убиваха). И всичко щеше да е чудесно ако вкъщи не ме чакаше скандал как закъснявам, но не живеем в идеален свят.
Неделя.
Още средновековни демонстрации в Южния парк. Показваха как се пали огън с кремък, как се правят остриета от кремък, странен тъкачен стан с камъни за тежести, рогове и т.н. И готвиха на огън, беше чудесно, още повече с медовината и пимента (някакво специално вино). Имаше и демонстрация на мечове, адски ме грабна. Запомних наизуст и седемте позиции, да му се не види. Освен това мечът не е просто заострено желязо, колкото и да съм го възприемала като такова. Всъщност се оказа, че в него трябва да се вкара адски много идеи и технология за да стане добър. Трябва да е гъвкав, за да не ти се изкълчва ръката всеки път, когато удряш. Да се съобрази дали ще е пронизващ или разсичащ меч. Да има определена точка на статичен баланс и точки на перкусия (да речем динамичен баланс… когато удариш острието на меча, той започва целият да трепти с изключение на тези две точки) и куп други неща. Накрая ми стана студено и получих черно вълнено наметало за да се стопля. Това всъщност е толкова хубава дреха… Освен това там срещнах преподавателя ми по анатомия на корупцията заедно с жена му и четирите му деца (той сума ти време ми обясняваше, че по някаква причина се сетил за мен, като чул за мероприятието, смятал че много ми отивало и колко било странно, че наистина се оказало така) и една съученичка, с която сме учили заедно до шести клас и твърдеше, че съм си била същата като тогава. Не знам това дали е комплимент или напротив. Опитаха се и да танцуват средновековни танци, не се получи, но въпреки това (или пък точно затова) беше много забавно.