Момчето в клуба до мен ужасно приличаше на Никола. Никола, който замина за Америка и беше първата ми полуосъзната любов в гимназията. И от който бягах като дявол от тамян по същата причина. Добре де, викат му пубертет. Характеризира се с крайна липса на логика.
Все едно, странно е колко много приличаше този на него. Гледах го няколко минути с колебание от упор. Чак когато се обърна да ме погледне възмутено осъзнах, че има кафяви очи, а не сини и сконфузено забих глава в монитора. И странно, в момента, в който разбрах, че не е Никола, реших че въобще не е симпатичен. Въпреки, че ужасно приличаше на Никола, a Никола, по крайно субективното ми мнение, беше малко отвъд симпатичен. Обаче когато не се смее по същия начин, не говори така, а само има същата външност (е, без сините очи, които си бяха огромен плюс), няма абсолютно никакво значение. Май затова не разбирам любовта от пръв поглед, кой, да му се не види, въобще се влюбва от поглед?
Ясно ми е, че говоря клиширани битовизми подходящи за бразилска сапунка, но това си беше такова практическо потвърждение на теоритичните изводи, че нямаше как да не си кажа.