А понякога съм проклет гений.
Имах три изпита в един ден. Три от тях взех с шестици.
Започна се с това, че седях до 6 сутринта да пиша курсова работа. Между 6 и 8,30 спах. В 10 отидох с нагласата, че просто трябва да си предам курсовата работа, след което се оказа че трябвало и да я представям. Което доста ме стресна, но реших че в крайна сметка съм работила на импулсен телефон, да му се не види, би трябвало да мога поне да говоря. И след първите две оплитания на езика всичко тръгна гладко, накрая по случайност дори успях да отговоря на задаваните въпроси. Добре че си избрах равните възможности и половата дискриминация като тема.
Вторият изпит беше по селищно планиране, което всъщност имаше почти същия конспект като териториалното и селищно устройство, което съм учила като бакалавър, така че карах на стари спомени и трескаво четене на ЗУТ преди изпита. Обаче в кабинета на преподавателя тихо като фон се чуваше някакво радио и песен на Guns n’ Roses, така че получих вдъхновение…
Третият изпит беше по анатомия на корупцията (ок, знам че звучи адски странно, но всъщност само наименованието е изчанчено). Това беше може би първият изпит, на който ми беше интересно да пиша. По принцип мразя изпитите с развиване на въпрос. Като бивш математик пиша кратко, не винаги твърде ясно и доста неизчерпателно с идеята, че останалото едва ли не се подразбира. И мразя да разтягам локуми или да помня и пресъздавам дословно написани вече теми. Обаче сега изпитът ни се състоеше не в това да преразкажем дословно някаква тема, а на практика сами да я доразработим. И беше приятно дори да се пише.
Не знам, може би идеята е в това, че вече не ми пукаше чак толкова. Обикновено когато имам изпит се притеснявам нездравословно много, става ми физически зле и въобще изпадам в някакво полуживо състояние. Обаче като са на клъстъри по три, просто физически не мога да издържа да се притеснявам и за трите, така че не се. И всъщност се получава по-добре.
После отидох в Елейн, ядохме шоколадови бонбони, тя превъртя Цар лъв на старата си Сега и ми говори за Никола. Може би все пак ще трябва да го бием това момче.
Накрая минах през парка, където бяха Волкос, Лина и Лили. Говориха за диети, докато Волкос и приятелят му не решиха да ни изоставят, а после минаха на формула едно. Имах лекомислието да изпия чаша ром с кола по случай събитието, почувствах го след около половин час.
Накрая се прибирах с Краси, като непрекъснато му повтарях да не спира, защото в момента в който спра да ходя просто ще падна. И точно така се чувствах, сякаш вече карах само на инерция.
И открих група, която се казва Someone Still Loves You Boris Yeltsin.
Песен на деня - Someone Still Loves You Boris Yeltsin - Oregon girl