Жоро имаше имен ден в събота. Съответно в неделя успя да събере потресаващо много хора у тях. Коридорът беше зарит от обувки, а най-странното е, че всъщност успяхме да съберем без никакви проблеми.
Личната ми грешка беше, че останах в едната стая да си говоря с Никола, а по някое време се присъединиха и Краси и Лили. В един момент Никола започна с поредната тирада в стил как ще правим страстна четворка, аз отбелязах “А, на настъпванка ли ще играем или какво?”, след което получих едно яко конско от Никола и Лили как винаги съм скапвала атмосферата, пречела съм им (както и на света принципно) да се свалят невинно. С две думи, да си осъзная задръстеността и да се поправям. Нямаше да ме стресне особено, ако беше само Никола, на когото това му е фиксидея, ма някак от Лили, която ме познава от толкова време, не го очаквах. Не се чувствам обидена, просто потресаващо неразбрана и грешно оценена. Щото не говоря достатъчно мръсни приказки, нали. Да ходят да се прегледат. Пък. Краси се опита да замаже положението, от което аз само се почувствах още по-жалка, в другата стая течеше твърде весел лаф на малки групички, така че просто разучих подробно кухнята на Жоро. Много ми харесват магнитите на хладилника.
После в един момент останахме малко хора и се събрахме в спалнята. Изгасихме лампата и се опитахме да играем на нещо като “Истината или осмелявам се”, но само с истината. Оказа се, че никой не знае какво да пита и главно си прехвърляме топката, докато Никола не попита защо, да му се не види, на нашите купони никога нямало музика, танци и повече пиене. Обяснихме му какво имаме срещу пиенето, а които имаха и срещу музиката. Също и че в бурната ни история какво ли не е имало. Това, което ми хареса беше, че въпреки че почти всички всъщност си искат музиката и танците, се обединиха в името на патриотизма, да обясняват, че и така сме си добре така. И тъкмо, когато си мислех, че всичко е много хубаво и задушевно, Мели в хода на откровенията си призна, че се чувствала изолирана, по-специално от Симеон. Симеон отрече, но и двамата не си повярваха.
Ироничното в случая, че както тя, така и той (и не само) се чувстват зле от едно и също нещо. Имали са някакви връзки с някого, той ги е скъсал или поне поокастрил, а на мястото им е останала една гадна празнина. И хем всъщност уж няма нищо, хем… наистина няма нищо. Само че при всеки става дума за различни хора. Поради което става асиметрично и грозно. Но пък неизбежно.
Както и да е, стана ми адски съвестно за Жоро, който не оставихме да спи, вкарахме го в противоречие със съседите му и за капак разстроихме и Мели.
Най-странното нещо за вечерта беше Амос, който се обади, че идвал след 10 минути, след което въобще не се появи. Но той се изрусява, все пак, не може да му връзваме кусур… Обаче трябваше да дойде, ако той беше на купона, всички щяха да се занимават да измислят саракастчини коментари за косата му и на никой нямаше да му хрумват други глупости. Това трябваше да е оптимистичният завършек на ентрито, но нещо не звучи.