Аз едва успокоих дишането си, докато сърцето ми спря да бие така сякаш ще счупи ребрата ми. Съжалявам, казах, просто искам да избягам. Съжалявам, съжалявам, толкова много съжалявам. Знаеш. Но не мога. По-силно е от мен, искам да избягам. Винаги съм искала.
А ти сключи ръце около мен и каза, че няма да ме пуснеш.
И тогава разбрах защо бягах. Просто исках някой да посегне да ме задържи.
Колко клиширано и успокояващо едновременно…
:)
Comment by Illi — 26.04.2006 @ 22:26
всъщност всичко винаги е толкова просто.
Comment by s. — 03.05.2006 @ 16:55
А ние се ужасяваме от простите неща и винаги гледаме да си ги усложним сякаш не вярвайки че могат да бъдат толкова прости.
Comment by Асен — 03.05.2006 @ 23:08