A Reality Refuge

След като снощи си платих телефона на денонощната каса, а после си говорих до 3,30 с Елейн, която беше доста разстроена, успях да се добера до къщи чак към 4. Което нямаше да е чак толкова страшно ако баба ми не беше събудила в 5,30 за да ходим към Кюстендил. И така, в 7,30 взехме някакъв автобус, който по мое лично мнение ни прекара до Кюстендил през някакво различно измерение. Помня гледката, когато слънцето изгряваше точно срещу очите ми, къщите на някакво малко градче се очертаваха като силуети, а по края на възвишенията имаше ниски облаци и мъгла. После мъглата започна да се сгъстява, докато накрая не пътувахме под сивкаво-бяло небе. А селата, през които минавахме бяха опустели и някак размазани в мъглата.  Обичам да пътувам, дава някакво чувство на свобода. И попиването на всичко ново, когато имаш чувството, че някак почти новото място попива теб… Е, това не е точно ново място, доколкото се помним доста добре, но все пак откъсването старото аз пак го има донякъде.
Освен това видях престъпно евтино списание за аниме с дискове. Подозирам, че е тъй като е италианско и дисковете ще са с ужасяващ италиански дублаж, но такава находка просто не може да се пропусне. Чудя се дали да не се разходя до гората на края на града. С моя късмет, обаче там вече ще се загубя, може би все пак не.