Направихме първото събиране за фризби за сезона. Оказа се, че поляната, на която обикновено играем, буквално се е превърнала в езеро. С патици. Подозирам и с жаби, но не съм проверявала. Над водата стърчаха някакви катерушки, но пейките дори не се виждаха. Както и да е, заехме каквото беше останало от твърдата земя над водата и дори не успяхме да удавим фризбито в езерото. За сметка на това аз успях да удавя бутилка кола в реката. Имам предвид, що за карък трябва да съм за да ми се скъса пликът по среда на моста, а колата да се изтърколи под крака ми между перилата, откъдето звучно да плясне долу, докато аз я гледам смаяна от наглостта й? Обаче тези бутилки се оказаха яки, падна от поне 5 метра височина, поудря се в камъните, докато накрая не спря между два от тях и въпреки това я извадих съвсем жива. Под възхитените погледи на понапълнилия се с зяпачи мост, разбира се. Попитаха ме нямало ли и ракия в реката, но се наложи да ги разочаровам.
Но някак… хем беше забавно, хем не е като преди. Имам чувството, че сега ходим наистина заради фризбито, а преди ходехме за да се видим. Може би просто се сдухах, когато се оказа, че половината група тръгна напред с колелата, другата половина изостана, а аз вървях по средата, носейки раницата на Браги като сгрешил географското положение шерп, но въпреки това имаше нещо сбъркано. Нищо. Другият път ще го оправим.
P.S. Бойко Борисов - в Туркменистан! Вчера ми се наложи да ходя до Плиска и пътят от Орлов мост до разклона за Ситняково (т.е. около половината път) ми отне над половин час. Защото Кметът Оправя Дупки, Както Е Обещал. Имам предвид за да оправиш двайсет метра път (поне толкова се виждаше да ремонтират) няма нужда да парализизираш цялото движение. Или ако е толкова важно можеш да го отклониш. Но не, трябва да се усети, че Той Оправя Дупки. А какъв по-добър начин от това половин час да се чудиш каква ли чудовищна катастрофа е станала, та са спрели движението и накарая да видиш ремонтната техника? Със сигурност ще запомниш, че са Ремонтирали.