Добре беше казано в “Пътеводителя” - “никога не съм разбирал четвъртъците”. Аз обикновено не разбирам и вторниците, петъците и съботите, както и четните месеци, датите делящи се на три и още няколко частни случая.
Както и да е. В началото на април изтича гражданският ми договор и Чочо, Сиси и Надя (единият шеф, втората шефка и супервайзорката, само техническият директор липсваше…) ме викнаха за да ми обяснят, че щели да си помислят дали да подпишат нов договор с мен. Защото не съм работела както трябва и имало разлика между моята работа и тази на останалите. Аз съм съгласна, че има няколко, които се справят доста по-добре от мен. И няколко, които се справят по-зле, съжалявам. Това, което ме дразни е, че ме нарочват, че работя лошо, защото не се социализирам с другите - съжалявам, но не мисля, че от това че предпочитам да забия поглед в монитора и да си лафя с някой в ICQ, вместо с колегите, работната атмосфера страда. Мило беше. Те тримата стояха и на всеки мой аргумент се редуваха да ме режат.
После ходих на китайски, на който през повечето време седях отново несоциализирайки се. Антисоциално се прибрах под дъжда, а в момента доста антисоциално отказвам на ентусиазираната Елейн да ходя на филм с нея и още по-антисоциално се вбесявам на Никола, който демонстрира висок дух и лека враждебност към целия свят на общо основание. Не че светът не си заслужава враждебността…
Песен на деня Daniel Powter - Bad Day