След като в петъка и съботата страдах от вселенско отчаяние и чувствах, че ангелът ми хранител пак е изпаднал в онези си гадни пристъпи на садизъм, неделята се оказа barely tolerable, както казваха в “Гордост и предразсъдъци”. Всъщност направо чудесна.
Започна се с това, че по случайност нямах никаква допълнителна работа. Е, ся на самоинициатива хванах едно тесте договори, но го нямаше онова постоянно съмнение дали въобще ще успея да ги свърша някога, както обикновено. Следобед дойде Сибериян с кутия с торта по случай рождения ден на библиотеката й. Вярно, че беше малка, но все пак успяхме да видим сметката на почти половината. После си говорихме женски приказки, разлхяме си колата, изчистихме си колата, пак си говорихме не само женски приказки и накрая споделихме един чадър до Попа. Има нещо в разходките под дъжда.
Там аз имах среща за да гледам “Животът на Брайън”. Филмът, разбира се, е велик, но техничеката поддръжка се оля, макар да беше забавно. Започва филмът. Звуци, картини. По някое време започва диалог и се оказва, че такова нещо като субтитри няма. Подвиквания, пляскане. След няколко минути явно се усетиха, защото екранът почерня. После филмът тръгна от средата. Ок, грешка станала, какво толкова. Пак го спряха и на екрана се появи меню на DVD- екстри, субтитри и т.н. Леко треперещ курсор, колебаещ се между тях. После решително кликване. Отвориха се субтитрите. Въпреки упоритите призиви на публиката не пуснаха хърватските. После отново филмът отначало, познатите звуци, картини и диалог, и, алелуя, субтитри. Залата избухна в ръкопляскания. А филмът беше толкова невероятна, прекрасна и абсурдна комедия, че това като че ли си беше много на място.
Е, накрая на вечерта имаше сблъсъци на характери в “Уго”, където се отбихме, а аз успях да се подхлъзна в дъжда и да се насиня, но не може всичко да е идеално.