A Reality Refuge

Днес ходих на организиран бой с възглавници. Разни хора се срещат на определено място, носейки си възглавници, след което започват да се млатят с тях. Без никаква логика. Както казах, идеята прилича на мопс (онези дребните, много сбъркани кучета) - толкова е дебилна (в по-добрия смисъл), че чак е сладка.

Със Сибериян имахме среща на Попа и взаимно не се познахме, докато не й звъннах по телефона. После заедно с Ян и Гибли отидохме пред Народния, а аз бях леко уплашена, че ще сме единствените луди с възглавници пред театъра. Къде ти, имаше поне още 20. И в 8 всеки започна да налага, когото свари, като дори няколко невинни минувачи си го отнесоха. Аз се оказах абсолютен дилетант и бях дошла с най-тежката възглавница от всички присъстващи (е, единствената, която имах под ръка) и след три замаха с нея вече дишах като парен локомотив. Сибериян също беше с доста тежка възглавница, така че по някое време си сменихме възглавниците с  двама младежи, които получиха кодови имена Хелоуина и Белия рицар. Сигурно си имат и по-нормални имена, ама къде ти в този бой…:) Оказа се, че си имало и тактика - чакаш да се събере меле и докато те са заети един с друг, удряш по външните флангове. А народът около теб гледа сеир…

После Ян и Гибли ни изпратиха и двете поред и на мен ми е съвестно. Е, ако е било много зле, просто Ян ще ме банне…

Освен това цял ден си отспивах, и когато Жоро и Симеон ми се обадиха да купя билети за “Живота на Браян” аз с размътеното си съзнание реших, че и ако ида час-два преди прожекцията ще има. Всъщност и в будно състояние бях на това мнение, но се оказа, че греша кардинално и за съжаление вързах тенекия с киното и на двамата плюс Емо. Въобще явно ми е ден в който млатя буквално или символично всички около мен, но нарочно беше само с възглавницата.