Да, днес е първи март. Имам четири гривни, една мартеница наподобяваща ягоди и голямо червено сърце - мартеница на врата си, което напомня на една моя играчка за елха. Обаче много ми харесва, от Краси е. Горкият, закъснях му с 20 минути, защото си бях загубила ключа пътем, а той ми се усмихна.
Освен купища мартеници, имам и купища работа. 25 договора за проверяване. И 10 страници фирми за сравняване. И нощна смяна. Мисля, че физически не мога да се справя. На второто за деня обаждане “Миленита, довечера за нощната има и допълнителна работа…” се изкуших да попитам дали да не мина и един парцал на прозорците към 4, когато е по-спокойно, но си обуздах самоуволнителния сарказъм…
Обаче от днес официално пак съм студентка, най-накрая записах магистратура. Сигурно пак щях да чакам половин час и да ми кажат, че приемното време е свършило, ако не беше онзи младеж с дългата коса и насмешливия поглед. Казах му да влезе, защото е дошъл преди мен, а той ми отговори “благородството задължава” и ми отвори вратата. И през цялото време ми говореше на “вие”, макар че вероятно беше на моята възраст. Реших, че ми прилича на Уил Скарлет (онзи от дружината на Робин Худ), не знам защо. Сигурно всъщност въобще не прилича.
Та така, довърших си Линд-а с череши (просто гениален шоколад) и започнах с работата. Можеше и да е по-зле, да имам само работа без шоколад. Ще издържа, пък! Още час, примерно…
Малко със закъснение, но да си кажа :-) Когато на 28-и вечерта купувах мартеници от Попа — непрекъснато се озъртах за теб. И понеже след около час лутане между сергиите съвсем луднах, накрая ми се стори, че те видях и се развиках “Морвен, Морвен…” с цяло гърло. Ама се бях припознала, пу :lol:
Comment by Антония — 08.03.2006 @ 23:40
Знаех си, че трябва да мина през Попа за мартеници, ех:) Надявам се поне, че резултатът от пазаруването е бил хубав:)
Comment by Мorwen — 09.03.2006 @ 22:18