A Reality Refuge

Лошо ми е. Оправям се, но продължавам да се чувствам като изтискан лимон - изхабена и кисела.

Ще се запиша за магистратура, но ще трябва и утре да се разкарвам до университета - оказа се, че има куп документи със снимки за попълване.

Чакам с нетърпение заплатата си другия понеделник, но заради болничния и с някоя и друга глоба за закъснение, сигурно ще е смешна.

Затопля се и не вали, но небето е сиво.

Живея, но всъщност преживявам. И освен това боли, поне когато съм болна. И не само. Искам си песента. Онази в главата ми, която се появява, когато наистина съм жива.