Вчера станах на 25. По този повод в събота направихме купон в Лили заедно с Петя, която празнуваше на 18-ти и Емо, чийто рожден ден беше на 9-ти. Забавното беше, че купонът започна на нейния рожден ден и завърши на моя.
След цял ден пазаруване и нервене, че може да закъснея за собствения си рожден ден, вечерта определено го компенсира. Получих всичките Амбър-и в комплект, онзи красивичкият, с кутията. Следващото нещо, което отворих се оказа буркан с насипани в него сурови боб леща и ориз. И капак от лютеница. Аз нещо не разбирах и ми личеше, а Лили изтърси не твърде логичното “Чакай, сега ще ти донеса леген”. Аз престанах да разбирам всичко. “Да го изсипеш” уточни тя. Аз машинално изтърсих зърната в легена и видях, че вътре има и дъвки. Зелена ябълка, като разбрах по-късно от опит. Това обаче пак не връзваше много смисъл, но Лили ме посъветва да ровя, докато намеря. И след като потопих ръка в ориза до китката си намерих седефена гривна и медальон. Следващата торба се оказа пълна с шест седем шоколада - Кетбъри и един Линдт с череша, на който като обяснение за количеството пишеше “Защото много те обичаме”. Много трогващо, още повече, че явно наистина някой беше слушал опяванията ми кои са най-добрите шоколади. Получих и две пръчки за коса, с които мязам на извънземно с антенки и много се харесвам и два чифта чорапи с пръсти и с много розово. Също и два парфюма - единият от Краси, а другият - Евтерпа за тийнейджърки само заради епично безвкусният текст на опаковката, който убеждаваше, че стози парфюм мъжете ще сами ще ми падат в ръцете/краката, при това точно набелязаните от мен мъже.
В 12, точно когато стана 19-ти, получих един куп толкова мили думи, че се чувствах емоционално опиянена и разпрегръщах десетина човека. Между другото, почти непих, защото пак борех зъбобола с течен аналгин. Дори беше почти успвшно.
А на Емо му подариха A Feast for Crows на Мартин и той изглеждаше… ми мен почти ме стана страх за него по едно време, сякаш беше напълно шокиран, за момент се уплаших да не би да я има. Във всеки случай сащисаната му физиономия наистина освети вечерта ми.
Накрая след като всички си отидоха, с Амелия легнахме да спим, но до сутринта си говорихме за какво ли не. Съответно на самия си рожден ден бях леко заспала, но се преживява.
На четвърт век съм. И искам още. Все още не съм влюбена в живота, но поне ми е нужен. Което не чувствах преди една година. Благодаря на хората, които бяха и са до мен.