Събудих се в 8 от това че адски ме боли зъб. По мои вероятно не много обективни наблюдения всъщност ме боляха петнайсетина зъба и ухо. Трябва да отида на зъболекар, но сега няма кога, другата седмица ще е явно. Упорито мислех дали да не си взема по-големи количества аналгин, но като знам на какви червени петна ставам, реших да пропусна и да си страдам.
Днес Пешо, нашият търговски директор, напуска, защото отива в друга фирма. Не знам, тъжно ми е някак, той беше първият човек в службата, когото видях. Освен това стават и някакви рокади, които са леко неясни и колежката ми, която последният месец на практика едва се появяваше на работа е назначена за супервайзор. Нищо против нея, но не е човекът, който може да ми вдъхва респект и да ме накара да се вслушам в мнението му. Е, рано е да се каже, ще видим.
Някъде между всичко това имах неприятен словесен дуел във форум, в който няколко човека действаха точно като развилнели се гаменчета от детската градина, които са си намерили по-дребна и вероятно очилата жертва. Доста разочароващо се оказа и това че между тях имах познати.
След Бейлис-а, който беше донесен за довиждане, разбрах че май има някаква истина в приказките за обезболяващия ефект на алкохола. В смисъл, пак се усеща, но се преживява. След половин час имам среща с Емо и Петя за да си поръчваме тортите за рожден ден, дано успея да хвана по-дълга почивка.