Искам да избягам, искам да просто да тичам. Да чувствам вятъра в лицето си и пътя зад себе си. Искам в главата ми да звучи прескачащия ритъм на някоя забързана песен. Искам да танцувам докато остана без дъх. Искам да е лято и най-накрая да се престраша да скоча от онази скала в морето. Искам да е зима и да се спускам по онази писта, на която само се молех да стигна до долу със здрави кости. Искам, лудешки, кошмарно и отчаяно искам. Нямам идея какво точно, между другото. Нещо друго. За първи път от дни, вероятно и седмици съм се наспала като хората и съм отделила малко време за себе си. И чувствам някаква почти истерична енергия в себе си. Освен това наближава рождения ми ден. Депресия на ледени кубчета в общия случай, но искам да си отживея преди да ме е хванала. Искам. Знам, че това е една много егоистична и по същество меркантилна дума. И въпреки това аз безсрамно я чувствам с цялата й тежест.
Песен на деня: Roxette - Dangerous