Баща ми смята, че съм се провалила. И че го съсипвам. Така каза. В прав текст.Това защото последните две години си бавих завършването, а тази есен пропуснах записването за магистратурите. Мамка му, смятах, че съм се провалила, ако взимам наркотици, продавам тялото си или поне слушам чалга. Че го съсипвам ако му се налага да ме прибира посреднощ от полицейското, а колегите му четат за мен в “Нощен труд” и цъкат зад гърба му. Но не, и сега съм си била провалена, какво съм била направила за последните две години. Не, след като не взимам четирицифрена заплата или поне не съм ги отървала от присъствието си, взимайки стипендия за някой китен чуждоземен университет, то съм се провалила. Да, аз не съм постигнала нищо особено, обаче липсата на прогрес не е провал. Не е това престъпление, което се четеше в погледа му. И дори да се проваля, то това си е моето падение, не семейното. Защо трябва да се чувствам вечно отговорна, правейки каквото и да е? Това беше причината в един момент просто да не мога да ходя на изпити. Толкова се плашех от факта, че мога да ги изкарам зле, че дори не ми се мислеше за тях. Затова и не можех да се наканя да отида да видя приели ли са ме за магистратура до последния момент. Пък тогава се оказа вече късно. И, да, малодушно го криех. Е, ще си изкарам доживотните осъдителни погледи за това.
Обаче всъщност не помня някога да е бил доволен от мен. И когато учех в пишещата се за доста елитна Национална природо-математическа, и в университета, вероятно и в началното училище, но тогава не сме си говорели. Спомням си един разговор от преди десет години, когато той доста картинно ме попита какво смятам да правя с живота си, все така ли в калта ще се влача. Такива неща не се казват на петнайсетгодишно объркано момиче просто. И ми писна да ме питат какво ще правя с живота си, след като твърде много време не ми беше позволен такъв. Бях затворено момиче без интереси (щото ме беше страх, че може да имам неправилните), без приятели и без претенции, защото дежурният лаф беше “виж я не си е изчистила стаята/ изкарала добре контролното по физика/сложила шапка, пък иначе с претенции…”. И никога не биваше да противореча, щото не съм била дорастнала. Като дорастнах, пък те ме издържали, като започнах в основната си част аз да се издържам, пък било в тяхната къща. Няма такава хипотеза като мои аргументи, които да важат. След като съм се провалила така, особено.
А днес бях на събеседване за магистърска. Не му казах, дори когато попита излъгах, че е другата седмица. Просто нямаше да понеса още половин час лекция “не се проваляй за пореден път, не че не ти е навик”. Да се надяваме, че този път ще се получи.
Знам, че той ме обича, няма как иначе. Обаче определено не ме харесва. Не знам дали някога въобще е.
basi :(
Comment by komrade — 09.02.2006 @ 13:36
знам, че е трудно, но не си го слагай на душата. просто има и такива хора - наистина обичат, но са вечно кисели и дори в моментите, когато искат да кажат нещо хубаво на близките си, онова, другото, пак е по-силно от тях и не им позволява да изрекат правилните думи ами го карат по инерция. баща ти скришно плаче нощем заради това, че не може да бъде по-добър към теб, убедена съм в това.
Comment by antea — 09.02.2006 @ 23:41
omg we, tova e tolkova poznato che pochti se zamislqm dali bashta mi ne vodi taino dvoen jivot i nqma drugo semeistvo.
“…дежурният лаф беше “виж я не си е изчистила стаята/ изкарала добре контролното по физика/сложила шапка, пък иначе с претенции…”. И никога не биваше да противореча, щото не съм била дорастнала. Като дорастнах, пък те ме издържали, като започнах в основната си част аз да се издържам, пък било в тяхната къща…”
haha tva si zaslujava da si go tatuira chovek na cheloto
P.S.
nqmam kirilica :)
Comment by morta — 10.02.2006 @ 9:33
Антеа, сигурна съм, че и двамата се нараняваме взаимно, но просто е някакъв порочен кръг:(
Морт, мисля, че тази фраза е феномен в социалната психология, може да се напише дипломна работа върху нея:Р
Comment by Morwen — 11.02.2006 @ 1:34