“На 30 Септември 2005 датският вестник “Юландс-Постен” публикува 12 карикатури, изобразяващи пророка Мохамед. Мюсюлманите надигнаха буря от протести и двама от карикатуристите бяха принудени да се крият след като получиха заплахи за живота си. Ислямски организации поискаха извинение от датското правителство и инцидентът се превърна в световна дипломатическа криза. ОИК (Организация на Ислямските Конференции), Съветът на Европа и ООН разкритикуваха датското правителство за това, че не взело мерки срещу вестник “Юландс-Постен”. Датският премиер Андерс Фог Расмуссен защити свободата на печата и словото и заяви, че ако някой трябва да вземе мерки, това е съдът, а не правителството. Междувременно, в ислямските страни горят датски знамена и снемат датските стоки от полиците на магазините. Няколко страни отзоваха посланиците си от Дания и въоръжени лица атакуваха офиса на ЕС в ивицата Газа”
“Иран ще преразгледа отношенията си с всички държави, където са публикувани карикатурите на пророка Мохамед в т.ч. и България.”
Това което ме вбесява в цялата идея е, че се прави такъв огромен проблем заради осмиването на имагинерния Мохамед (зная, че е реална историческа личност, това не го прави по-малко имагинерен пророк и божество), а когато става дума за съвсем реални хора това е напълно допустимо. Имам предвид веселите масови тържества в Палестина и няколко други държави по случай атентатите от 11-ти септември. За които сигурно е имало протестни ноти, но не и такива истерии на най-високо ниво. И ако се погазят нечии човешки права не е голяма трагедия, ма сакън, да не би някой да оскверни свещеното име…
Освен това ми е крайно абсурдно защо Сирия и Иран (а не сирийското и иранското мюфтийство, примерно) се обиждат на половин Европа (а не на конкретните вестници). Сбъркано е.