Днес стават два месеца. Два месеца откакто той гледаше на кръв онзи сервитьор, който всъщност много съвестно си изпълняваше работата и стърчеше до нас в очакване. Два месеца откакто аз възмутено му обясних, че не може да ме целува само шест дни, да му се не види, шест дни, аз нали споменах, че са шест дни след като сме се запознали. Не звучеше много убедително, като се има предвид че се сетих чак пет минути след като и аз го целунах, всъщност.
През тези два месеца разбрах, че той е честен до нетактичност и си казва каквото му дойде на ум почти винаги. В девет от десет случая това ме ядосва ужасно. Обаче в десетия ме трогва твърде дълбоко. И двамата правим грешки, сигурна съм. Важното е да успеем да ги компенсираме някак. Радвам се, че той е там:)
И песен… Eva Cassidy - Fields of gold
Звучиш щастлива:) което е, в крайна сметка, важното:)
Comment by Illi — 24.01.2006 @ 12:09