Нервно ми е. Дразни ме музиката във офиса, поне когато не е правилна, а тя твърде рядко е. Дразни ме новата членка на форума ни, която се държи като 12-годишна, пуска постове в стил “яааа, а за какво си говорите тук” и смята, че U2 и Depeche Mode свирят метъл. Дразни ме онзи сбъркан момък, който се опитва да сваля неангажиращо и мен, и нея по един и същи начин. Понякога се чудя дали не ни пейства едни и същи неща в ICQ. А аз дори нямам куража да й кажа. Дразни ме това, че ям повече от обикновено. Че не мога да си намеря свестни дрехи. Че не си доспивам. Че все не намирам време да си изчета книгите. Че вчера чаках 20 минути в студа на спирката, докато разбера, че е имал предвид друга спирка. Че в службата имаме похвално бавен интернет, а с него трябва да работя. Че ми мълчат. Че ми говорят твърде много.
Бих спряла кафето, но пък аз принципно не пия кафе…