И тя мина. През тази година много порастнах и много остарях.
Започнах първата си постоянна работа, завърших университета
и въпреки че и с двете можех да се справя и по-добре, все
пак е голяма промяна. Макар и за кратко, изкарах
най-мъчителната болест (всъщност комбинация от няколко
болести), за която имам спомени. Исках просто да заспя и
нямах нищо против, ако после не се събудя. Влюбвах се и
разлюбвах насила. Поне накрая знаех, че съм с някой, който
ме обича. Към някои хора се приближих, от други се
отдалечих. На някои престанах да разчитам, а за други
реших, че връзката между нас ще остане каквото и да става.
Събрах много горчивина в себе си, но се научих и да бъда
сладка.
Повече плаках, отколкото се смях, но… В началото на
миналата година си пожелах сила. И бях доста изненадана и трогната, когато в края й чух от няколко човека, че ме смятат за силна. Не знам, чувствам се като че ли имам зарастнала рана в мен - едновременно мястото е по-здраво и кожата по-дебела, но и са останали белези.
Както и да е, остава ми само да се надявам на 2006.