Сигурно не са спазени и една десета от правилата на хайкуто, но на мен ми носят спомени, тъй като са писани в разстояние на месеци в един форум.
Толкова синьо.
Небето приближава.
Ще ме затисне.
Ироничен смях.
Студът хапе кожата,
мокра от сълзи.
Хоризонт отвъд
заключената душа.
Лунна пътека.
Земята тлее
от стари терзания.
Изгаря звезди.
И пак умирам
и се раждам отново.
Отлитащ живот.
Пак се събуждам
с бясно биещо сърце.
Не помня защо.
Намаляващ ден,
забравени спомени.
Студено сърце.
Нова надежда,
Птици отлитат на юг.
Аз ще остана.
Падащи листа.
Бавно гаснещи думи.
Всичко отлита.
Гледам огъня,
убежище от студа.
И изгарящ страх.
Мразовит вятър.
Натрапчиви спомени.
Топла забрава.
Листата капят
А нещо разцъфтява
дълбоко вътре.
Просто живеем
в интересни времена.
И умираме.
Бели престилки
навсякъде. Подхвръкват.
Аз полудявам.
Снегът затрупва
Разпилените снимки.
Замръзнал образ.
Просто говоря.
Листопади от думи.
Но на вятъра.
И мълчание.
Дъхът оставя следи
във тишината.
През пръстите ми
се процежда светлина.
Светулка в шепа.
Ледът се топи.
Морето понякога
гори преди здрач.
Дъждовна капка
Пада по лицето ми.
Исках да плача.
Измамни криле.
Само пепел остава
след огъня там.
Чайче. Музика.
Малка маса в ъгъла
и стар приятел.
Сведени очи.
А пламъкът в твоите
ги заслепява.