Днес за пореден път се оказа, че има много работа и вместо до 5, 30 останах до 9 и нещо. Тц, не можело, трябвало, от Сушард ни притискали да свършим днес. Ок, аз със Сушард нямам никва приказка, те не са се разбрали, мен са ме наели на проклет осемчасов работен ден, плащат ми горе-долу като за петчасов такъв, но трябва и да стоя допълнително? Не стигат съботите и неделите, които поне веднъж в месеца се явяват (понякога работата в тях е опционална, признавам) работни, при това по 12 часа, а и това… И не стига на всичкото Чочо се развика на всички колко работа имало, като че ли сме виновни, да не говорим, че повечето и дума не бяхме казали. А, да, щели да ни компенсират… (евентуално, ако не забравят, ако не решат да ни глобяват, ако не решат да реинвестират парите и ако хороскопът на счетоводителя е хубав на 17-ти…). Имам предвид, след като последния път видях на фиша ми да пише, че за нощен труд ми се полага добавка от два лева и нещо за две или три нощни смени…
Никога не съм си падала по цялата идея с подтиснатата работническа класа, обаче на моменти я разбирам. Сигурно на някой подтиснат работник му е дошло в повече вечното набиране на нокти да се изтиска от него максимума за минимум заплащане. Ся, ясно ми е, че винаги могат да се хванат за нещо, което не е свършено както трябва, но това просто не е работа, която можеш да вършиш перфектно по обективни причини като липса на информация, “рисковете на живото предаване” и т.н. А шефът, т.е. Чочо непрекъснато се опитва да ни контролира като детска градина - щом изскочи нещо, срещу което бихме могли да възроптаем, той започва превантивно да ни набива в главата колко сме зле и сгафили. Спомням си и че когато върнаха нощните имахме някакво грандиозно конско за целия офис, а после като вече бяхме изтощени набързо се сервира и това. Иначе Чочо е симпатяга, обаче при напрежение има просто отвратителен модел на реакция, да му се не види, може да служи за помагало по психоанализа просто.
чета и ми става лошо - к’во работиш ти?!
Comment by komrade — 14.12.2005 @ 1:37
Няма значение какво работи, така се държат повечето шефове в България :(
Даже нашите мениджъри с 4-цифрени заплати биват гълчани като момченца от собственика. Просто са с такова разбиране - че персонала се състои от некадърници, които само дебнат да изклинчат от работа. Което може и да не е без основание.
Все пак оставането в извънработно време трябва да се компенсира подобаващо. Мислили ли сте за писмено искане към шефовете? :P
Comment by January — 14.12.2005 @ 9:55
Работя в callcenter (т.е. на импулсен телефон:Р), където освен даването на информация, което е основната ни работа, като допълнителна правим какво ли още не - социологически проучвания, обслужване на промоции на различни фирми т.н
Що се отнася до компенсирането - принципно премиите ни зависят от допълнителната работа, но това е адски разтегливо понятие. Аз съм доста сигурна, че и миналия месец имахме нещо допълнително(макар и не някоя епична кампания), но премии нямаше.
Искам да използвам случая, за да апелирам - ако ви се обади някой анкетьор и ви каже, че ще ви отнеме само две минути за няколко въпроса (лъже ви, ще ви отнеме толкова, само ако му отговаряте едносрично), а след това започне да ви задава идиотски въпроси като дали консумирате локумени сладки, четете ли вестник Земя и на коя политическа сила симпатизирате (този въпрос наистина го бутат навсякъде, сигурно и в анкетите за домашно насилие…), не му затваряйте. В смисъл, човекът сигурно вече е на ръба на нервна криза от локумки, вестници и политически пристрастия, а му се очертават десетина-дванайсет часа такива… И на него наистина не му пука ако нямате мнение за нищо или кой точно сте, просто работата му е да досажда на случайни хора. Ам… ок, увлякох се в посланията към света, но понякога наистина ми се иска да сложа надпис “не застрелвайте анкетьора”.
Comment by Morwen — 14.12.2005 @ 15:43