Днес за пореден път се оказа, че има много работа и вместо до 5, 30 останах до 9 и нещо. Тц, не можело, трябвало, от Сушард ни притискали да свършим днес. Ок, аз със Сушард нямам никва приказка, те не са се разбрали, мен са ме наели на проклет осемчасов работен ден, плащат ми горе-долу като за петчасов такъв, но трябва и да стоя допълнително? Не стигат съботите и неделите, които поне веднъж в месеца се явяват (понякога работата в тях е опционална, признавам) работни, при това по 12 часа, а и това… И не стига на всичкото Чочо се развика на всички колко работа имало, като че ли сме виновни, да не говорим, че повечето и дума не бяхме казали. А, да, щели да ни компенсират… (евентуално, ако не забравят, ако не решат да ни глобяват, ако не решат да реинвестират парите и ако хороскопът на счетоводителя е хубав на 17-ти…). Имам предвид, след като последния път видях на фиша ми да пише, че за нощен труд ми се полага добавка от два лева и нещо за две или три нощни смени…
Никога не съм си падала по цялата идея с подтиснатата работническа класа, обаче на моменти я разбирам. Сигурно на някой подтиснат работник му е дошло в повече вечното набиране на нокти да се изтиска от него максимума за минимум заплащане. Ся, ясно ми е, че винаги могат да се хванат за нещо, което не е свършено както трябва, но това просто не е работа, която можеш да вършиш перфектно по обективни причини като липса на информация, “рисковете на живото предаване” и т.н. А шефът, т.е. Чочо непрекъснато се опитва да ни контролира като детска градина - щом изскочи нещо, срещу което бихме могли да възроптаем, той започва превантивно да ни набива в главата колко сме зле и сгафили. Спомням си и че когато върнаха нощните имахме някакво грандиозно конско за целия офис, а после като вече бяхме изтощени набързо се сервира и това. Иначе Чочо е симпатяга, обаче при напрежение има просто отвратителен модел на реакция, да му се не види, може да служи за помагало по психоанализа просто.