Сякаш просто всичко придобива някакъв горчив привкус. Звуча саркастично и студено. Не вярвам в приятелството (с може би едно-две изключения), не вярвам в любовта. Имам желание не да накрещя това, което ме наранява, а да го кажа с тих, отсъстващ глас без никаква емоция. Все едно, може би е нормална депресия. По-интересното е, че усещам всичко като горчиво чисто физически. Плодовата дъвка, която дъвча, ми се вижда горчива. Парфюмът, който си взех - някаква имитация на Be delicios (не е ли иронично?) ми мирише ужасно горчиво.
Едно време, когато се чувствах много разбита и слаба, периодично ми течеше кръв. Нямам предвид някакви особени рани, просто непрекъснато несъзнателно си разранявах пръстите или си прехапвах устата до кръв.
Понякога, когато се чувствам щастлива ми е топло. Точно сякаш нещо ме стопля отвътре. Е, не до степен, че да замести палто, но поне жилетка… Не знам, просто е странно колко буквални са всъщност някои метафори.