Сякаш просто всичко придобива някакъв горчив привкус. Звуча саркастично и студено. Не вярвам в приятелството (с може би едно-две изключения), не вярвам в любовта. Имам желание не да накрещя това, което ме наранява, а да го кажа с тих, отсъстващ глас без никаква емоция. Все едно, може би е нормална депресия. По-интересното е, че усещам всичко като горчиво чисто физически. Плодовата дъвка, която дъвча, ми се вижда горчива. Парфюмът, който си взех - някаква имитация на Be delicios (не е ли иронично?) ми мирише ужасно горчиво.
Едно време, когато се чувствах много разбита и слаба, периодично ми течеше кръв. Нямам предвид някакви особени рани, просто непрекъснато несъзнателно си разранявах пръстите или си прехапвах устата до кръв.
Понякога, когато се чувствам щастлива ми е топло. Точно сякаш нещо ме стопля отвътре. Е, не до степен, че да замести палто, но поне жилетка… Не знам, просто е странно колко буквални са всъщност някои метафори.
Да, мисля, че остарявам. Всъщност това вероятно е един от най-кротките студентски празници, които съм карала (защото имаше и такива, които нарочно пропуснах) и все пак се чувствам уморена и изтискана. Отидохме у някакви приятели на Нинген в Студентски град, където общо взето гледахме филм, ядохме (мъжете белиха картофи, да:Р) и играхме някаква аркадна игра на компютъра. Аз явно ставам нахална, защото се набутах да играя с домакина. Обаче играта беше аниме стил, как да не ме грабне. Въобще беше пределно спокойно и нормално и аз все пак се чувствах като ходила до Черни връх.
Покрай обикалянето из Студентски град се замислих за това, че панелните комплекси винаги са ме подтискали. И не е само заради занемарения вид на повечето, просто са депресиращи. Сякаш, да му се не види, никой не е вложил поне малко сърце в проектирането. Защото го е нямал, вероятно. Сякаш не са замислени за да живеят хора в тях, а просто за да бъдат сбор от стаи. Все съм си мислела, че процентът на хората страдащи от маниакални депресии в големите блокове трябва да е повишен. Между другото, имам същото отношение и към някои от неприлично скъпите бутикови мебели с изчистен дизайн. Просто, когато живееш в един свят от правоъгълници, нещо се губи. Когато знаеш къде свършва всяка идеално права линия и целият свят е устроен просто и праволинейно, дори като външен вид… има нещо много нечовешко и бездушно в това. И съвсем сериозно мисля, че за дете е вредно да живее в стая с такива мебели. Да не говорим, че са грозни.
За да не съм голословна:
Е, просто не можеш да израстнеш в такава обстановка и после да виждаш света така
