A Reality Refuge

Така. Като не говорим със седмици, а аз имам нужда. Когато се сещаш за мен само когато ти трябва куриер или събираш пари за нещо. Като си непрекъснато сдухан, а аз няма начин да направя каквото и да е, защото аз нямам значение, нали. Аз съм “лесна”, както ти каза. И колкото и да обвиняваш него, че ни е изоставил, ти правиш абсолютно същото. Не ти пука за друг освен за най-добрия ти приятел. Останалите сме допълнение, някъв мътен пейзаж там. Като аз се уплаша, че съм те засегнала, а ти кажеш “Не бе, не си, въобще не ми е до теб сега”. Какво облекчение, да? Симеоне.

А той, разбира се,  ни е поизоставил. Не се сеща. Дори не му минава през ума. Седи и мълчи в кю, а накрая ако се прежали като излиза пуска едно “лека нощ”, което само натвърдва на “да, видях те, но не ми се говореше с теб”. И всички онези филми, които едно време не можехме да го навием да гледа дори да застанем в челна стойка и да му обещаем пари, сега ги гледа с широко отворени очи, защото тя ги харесва. И естествено му се ходи някъде само ако е с нея. Ако не, му е скучно и уморено, дори раздразнено, че си губи времето с нас. Само че и ти правиш същото. По друг начин , но пак всички нямат значение. Не ме разбирай погрешно, нямам желание да играя някаква главна роля в живота ти. Стига ми второстепенната. Щото аз много се старая, не знам да ли си забелязал. Но и при двама ви второстепенни няма, само статисти. Пък на мен ми писна да бъда момичето-което-пристъпва-от-крак-на-крак-в-ъгъла-на кадъра.