Тя стои и кърви,
Той гледа през нея
и отвътре боли
дори щом се смее.
А той не разбира
в безмълвния зов,
че бавно умира
тя със тази любов.
Всеки ден тя загива
от безсмислена жажда,
после тъжно открива -
пак за него се ражда.
Е, всички сме били нещастно влюбени… Някога… Поне в детската градина?… Неосъзнато?… От време на време?
“Дойде му мисъл в главата, но като не завари никой си отиде.”
И аз днес така… исках да пиша за нещо, но май забравих за какво.
Както писах вчера, смятах да спя до късно и други подобни неща… И щях, ако сутринта не ме беше събудила бодрата мелодия на Индиана Джоунс. За сведение, това е мелодията, с която ми звънят всички колеги от службата. Оказа се шефът с въпроса дали ме е събудил. Отрекох лицемерно (ма как? пропуснах първото обаждане случайно, не че спях като пън). След което обясни че и днес имало анкети, та дали не можело да дойда през деня вместо нощна. Към 10, например? Това предложение яко ме стресна, тъй като часът беше 10 без 3. След няколко много мътни секунди усетих, че просто не съм си сменила времето на часовника със зимното и всъщност е 9 без 3. Както и да е, това доведе до факта, че днес ми е поредният ден с работно време до 11 вечерта. Все пак днес не е чак такава лудница като вчера и вероятно следващите няколко часа най-вече просто ще вися в офиса (а никога не е късно и всичко да се обърка, разбира се).
Изненадаха ме със забавната вест, че ще ми удържат 40 лв глоба от заплатата за закъснения. Не че не съм рецедивист закъснител, но вече започвам да се чудя кога ще трябва да ходя на работа и да им плащам за това…
Иначе имаше и забавни моменти като онзи, когато с двама колеги играхме на филми и някои кошмарно неадекватни анкети (За кой ще гласувам ли? Страх ме е да кажа, ще ме утрепят… Ми, щом няма… Не знам, за който каже дъщерята ще гласуваме…)