Днес бях на изложба на котки заедно с още шест човека от форума. Повечето котки имаха вид на много сбъркани пекинези (защо се счита за толкова фешън котката ти да е с козина като хипи и с вдлъбната муцуна?), но имаше една много правилна, която приличаше на котешкия аналог на мастиф. На снимката не личи точно колко дебела и невъзмутима беше, но тя беше наистина много пухкава и непукист. По някое време Лили дойде и ме сграбчи за ръката, като настоятелно ме задърпа с репликата, че са намерили котка точно като за мен. Когато я последвах, тя ме заведе до клетката на една котка, където освен стандартния надпис “Не пипайте” имаше добавено и “Мрази мъже”. Качихме се и до изложбата с восъчните фигури, но бяха малко и не особено интересни според мен. И навсякъде пъхат Хари Потър, имаше негова, на Рон, Хърмаяни, Хагрид и още няколко персонажа фигури. Да му се не види, консерва с копърка да отвориш, сигурно и от там ще излезе Хари Потър. Само Бийтълс ми харесаха, макар да бяха от мустакатия си период.
Запознах се и с новата членка на форума ни - Сайбериън (а.к.а. Вася). Знам ли, хем е много симпатично момиче, хем ми се видя малко изкуствена. Но предполагам, всички сме били така в началото преди да се опознаем. С времето ще стане ясно кое е повече в нея.
На тръгване започнахме да се възхищаваме на едно съвсем малко черно-бяло котенце, а жената каза, че било за подаряване. Нинген се оказа твърде мек за да откаже на молбата и на нашите възторжени викове “Ау, кооолко е сладко” и накрая си тръгна с котенце. Когато го занесе у тях, не беше съвсем ясно как ще реагира майка му, а малко по-късно излезе за да му търси някаква плитка кутия и пак налетя на мен, Елейн и Лили. Аз реших да му направя компания с идеята, че ще свършим за не повече от 15 минути, но в крайна сметка отне около 45 минути и пак не намерихме, все пак в неделя следобед… Боя се, че Нинген може и да разбра погрешно ентусиазма ми към котето, тъй като по някое време (докато обикаляхме задъхано в търсене) ме попита дали не искам да излезем някой път. Аз се изчервих жестоко, след което смутолевих нещо не много логично за времето. Сега като се замисля, беше съвсем нелогично. Както и да е, по някое време имаше телефонен спор с майка си за котето, но ще видим, надявам се да свикнат едни с други…
Звучи страхотно. Малко котенце, ох… Нинген ми става все по-симпатичен :)
Comment by Ghibli — 21.11.2005 @ 10:25
Нинген, егати!
Само по името го препоръчвам даже, хаха ;D
Иначе, няма по-добри котки от непородистите. В двора ни живее един такъв жълт котарак, когото наричам на галено “мръсен котарак” (чистичък е, но е проклет). Никога не съм мислела, че ще се привържа към домашен любимец. Гадта мяука неповторимо дразнещо, освен това е тотално незаинтересована от опити за установяване на контакт. Как да не го обича човек ;)
Относно изложбата: фигурата на Чърчил не ти ли допадна?
Comment by Ying — 21.11.2005 @ 17:45
Хм, Чърчил и Сталин ми харесаха, обаче Рузвелт разваляше цялата постановка, не си приличаше:)
Comment by Мorwen — 22.11.2005 @ 22:11
Рузвелт наистина разваляше картинката, Лоло Ферари също не я бяха докарали.
Обаче Марлене Дитрих беше перфектна, сега се сетих :)
—
Друго, което ми направи впечатление: повечето фигури изглеждат доста тъжни, особено Хитлер и Арнолд. Какво ще кажеш? Може и да ми се е сторило…
Comment by Ying — 24.11.2005 @ 12:38
В Арнолд не съм се заглеждала, но като се замисля, за Хитлер си права. Някак без особена причина почти ти ставаше жал за него… Може и да е търсен ефект за да не се дърпат хората от фигурата, все пак, знам ли…
Comment by Morwen — 24.11.2005 @ 15:40