Днес беше странен ден в работата. В смисъл, не само че май не успях да се ядосам почти на никой, но и се смях почти до сълзи на няколко лафа на шефа и разни служебни истории. Не е хубаво да го правя, докато говоря по телефона, разбира се, но пък не можах да се удържа…
Отново имаше невероятен залез и го наблюдавах през прозореца на 12-тия етаж…
Видях се за малко с Рол, Лили и Ники. Опитах някакъв доста сполучлив донът с карамел и банан. Въобще, макар животът да не е розов, почти бие на странно тъмнопрасковено… Но ме е страх, че нещата не могат да са толкова спокойни без това да е затишие пред буря. Погледнато по-глобално, всеки момент е затишие пред буря, само неясно точно колко преди нея, така че какво ли разсъждавам…